Донорството, любовта и живота нямат цена

Донорството, любовта и живота нямат цена

Това, което ще прочетете, ще бъде дълго, но обещавам, заслужава си да му отделите няколко минутки. Съжалявам, за донорството не мога да говоря с малко думи, това е много емоционална тема за мен и докато пиша това вероятно и ще си поплача, ще разберете защо.

Любовта ни с донорството пламна от пръв поглед. Знаете за фейсбук групите, които се създават с различните месеци според термините на бъдещите майки. Та благодарение на една такава група и прекрасните жени, които членуват там, разбрах за донорството на яйцеклетки.

Изключително интересно ми стана, тъй като не бях чувала преди това за такъв тип донорство. Веднага потърсих информация и ми се искаше да прочета истории на донори. Така открих сайта на „Майки за донорство“. Открих много добре обяснена цялата процедура и реших да звънна на координатор. Помня как буквално до минутата бях планирала обаждането си към Теди (Теодора Божилчева). Бях притеснена, признавам, а отсреща сякаш отговори моя приятелка, с която не сме се чували от години, толкова любезна и изчерпателна беше. Сподели ми своя опит, който разбуни слуховете, които бях чула и прочела. Благодарих ѝ сърдечно и затворихме. Цяла вечер мислих, споделих и със съпруга ми, който ме подкрепи напълно.

На следващия ден ѝ писах, че съм твърдо решена да стана донор и ме свърза с Вики и Мариелка. Чух се и с тях, споделиха ми как е преминало при тях, разказаха ми какво предстои ако започнем процедура по донорство. Помня как сме се чували по нощите (защото тези момичета работят неуморно и единственото що-годе свободно време е това, което споделят с близките си) и са отговаряли на всичките ми въпроси от типа „Ще стана ли много космата? Ще мога ли да имам отново деца? Ще напълнея ли?“ и отговаряха с търпение и добре обоснована информация.

Процедурата по стимулация мина гладко, без никакви странични ефекти. Молех се изследванията ми да са добри, молех се да съм подходяща, за да стана дарител. Вече не беше просто обикновено желание да помогна, а истинска любов към живота. Различното от това, което си представях, беше моята нагласа. Не очаквах да бъда безумно щастлива от това, че отглеждам частичка надежда за нов живот. Не мога да го опиша с думи. Никога няма да забравя как в деня на пункцията Вики и Мариелка бяха неотлъчно до мен. Аз бях кълбо от емоции, беше много вълнуващо. Още ми е пред очите лицето на Вики, която държеше ръката ми докато траеше подготовката за пункцията. Събудих се и същото лице ме гледаше с гордост, любов и същото щастие, което изпитах. Единствената емоция, с която мога да свържа това преживяване, е тази от раждането на децата ми. Прибрах се в родния ми град и след време реших да споделя за моя опит. Сякаш исках целият свят да разбере за донорството и че няма нищо страшно в това. Имаше хора, които попитаха колко пари съм получила. Донорството, любовта и животът нямат цена. Това е щастие, което не се измерва в пари. Аз дарих, не продадох. Бях информирана и предпазена. Доброто дело остана неопетнено и чисто. Потърсете, поинтересувайте се и ще се убедите сами колко заразно и пристрастяващо е донорството.

Искам да се обърна към всички семейства в нужда. Скъпи борбени хора, не сте сами в битката си! Много хора вероятно не разбират борбата ви и ви осъждат. Но има и такива като мен и още стотици донори, които дори и да не са се сблъсквали с подобни премеждия, заставаме с цялото си уважение и съдействие зад вас. Искрено ви пожелавам съвсем скоро да се будите по 3 пъти на нощ и най-голямата ви чуденка да бъде коя марка памперси да изберете! Вярвам, че ще успеете!

С много любов и уважение:

Женина

Сподели тази публикация

Start typing and press Enter to search

Shopping Cart