Малки ръчички да гушкат мама

Малки ръчички да гушкат мама

Разбрах за донорството докато чаках резултати в болница Надежда преди нашето инвитро , седях случайно до масата на донорките.
След като видях колко много млади пациенти има обещах на себе си и пред Бога, ако мога да помогна с нещо след като се сбъдне нашата мечта за дете, да го направя. Слава Богу ние успяхме и се свързах с Вики и започнахме процедурата.
Нямах никаква представа какво е на практика. При мен действията се ръководиха от сърцето и емоците. Процедурата премина сравнително бързо, единственото ми неудобство беше разстоянието Несебър – София.
Различното от представата беше стимулацията (боцкането….) сигурно съм очаквала теблетки J
Когато разказвам за донорството хората реагират различно… Някои се възхищават, други ме питат: „Е как живееш спокойно, като някъде там живее част от теб, без да го познаваш?“ /не мисля така /
На семействата бих казала:
– Мили хора, НЕ се отчайвайте! И вашите мечти ще се сбъднат!
Усещането да си дарител на нов живот е много близко до раждането на детето ни. Да знам, че някой тайно ме благославя за мен е повече от достатъчно. Да знам, че малки ръчички гушкат щастлива майка е прекрасно.
На жените, които се колебаят да станат донори ще кажа:
-Не се колебайте, свържете се с фондация „Майки за донорството“, коментирайте с тях и действайте.

Нели

Сподели тази публикация

Start typing and press Enter to search

Shopping Cart