Трябва да се преживее

Трябва да се преживее

Да бъдеш донор е Велико! Излизаш от себе си и виждаш една надежда и щастие, които проблясват в очи доскоро плакали, защото отново липсва едно сърце. Знаете ли, колко е важно това пулсиращо сърчице? – Аз не си давах сметка, докато един хубав летен ден моя приятелка ми каза : „Станах донор на яйцеклетки. Ти искаш ли? „. На мига, без да се замисля казах: „Да, искам“. И така моята среща с донорството започна. Нямах представи и очаквания. Знаех само, че е продължителен процес и трябва търпение. Аз дарих яйцеклетки два пъти в рамките на една година. Бих го направила пак, без да се замисля. И двете процедури минаха перфектно, но когато си в ръцете на професионалисти, няма как да бъде по друг начин. Различното преди и след процедурата беше чувството на удовлетворение. Това, което изпитах не мога да опиша с думи. Щастие, любов, егоистично задоволство. Трябва да се преживее. Разбира се, не всеки може да приеме донорството, във всичките му аспекти. Това, което ми казваха хората беше: „Някъде ще има още една Лили“, „Как ще живееш с мисълта, че имаш друго дете при чужди хора?“ и любимото ми „Ти си луда“. Ами може и да съм, но от щастие. Това, което не трябва да забравяме е, че донорството дава вяра и надежда. Това е и основната движеща сила на всички тези семейства, които чакат донор. Това им пожелавам на семействата да не губят вяра и надежда, защото винаги ще се намери едно добро сърце, което ще донесе любов.

Ако имате възможност да станете донори – направете го! Излезте от всички предразсъдъци, отворете сърцата и душите си и дарете надежда на някого, който очаква с нетърпение да види туптящо сърце. Знаете ли, колко е безценно туптящото сърце?! Знаете ли колко е значим и важен един живот?!

 

Лили

Сподели тази публикация

Start typing and press Enter to search

Shopping Cart