Донорство на яйцеклетки

ДОНОР: Жена, която дарява яйцеклетки на друга жена.

РЕЦЕПИЕНТ: Жена, която приема яйцеклетки от друга жена.
ИН ВИТРО С ДОНОРСКА ЯЙЦЕКЛЕТКА: Яйцеклетка от донор се опложда със сперматозоид на съпруг/парнтьор на рецепиента и се създава ембрион. Ембрионът се трансплантира в матката на рецепиента.

ПРОЦЕСЪТ донорство:
Процес, при който една жена бива стимулирана за да образуват яйчниците и яйцеклетки, които тя не използва за ин витро процедура за себе си, а дарява на друга жена.

Донорство на яйцеклетки.
Всяка жена, която реши да бъде кандидат –донор на яйцеклетки трябва да е под 35г. и да има поне едно живо родено дете. Преминава през първични прегледи и изследвания и с лед резултатите може да се каже дали отговаря медицински да бъде донор. Кандидат-донора на яйцеклетки стартира процедура по донорство в клиниката, където е одобрена, когато лекаря изчисли, спрямо изследванията. Всеки кандидат-донор декларира пред нотариус, че е съгласен да стартира процедура по донорство. Започва се стимулация на яйчниците с хормонални препарати, които се поставят подкожно в коремната област, веднъж на ден. Всеки донор, придружен от фондацията знае името и дозата на препаратите. Всеки донор може да си ги поставя и сам, ако желае, след преминато обучение. Стимулацията назначава от акушер-гинеколога и се следи с прегледи и изследвания.
Стимулацията приключва, когато яйцеклетките в яйцчниците са достатъчно узрели за да бъдат извадени от тялото на кандидат-донора. Изваждането на яйцеклетките става с т.нар. „пункция”. Пункцията се прави под обща анестезия /пълна упойка/ за времето от 5-10 минути /в зависимост от броя на яйцеклетките/. Яйцеклетките се изваждат през влагалището, чрез „игла”, която боде яйчника и „изсмуква”
яйцеклетките през нея. Целта на общата анестезия е липса на усещане за болка и пълен покой на тялото. Престоят за наблюдение след пункцията може да бъде до 2-3 часа. Вредите: стимулацията може да навреди на организма, ако се прави без пълни предварителни изследвания, ако има придружаващи заболявания или доказани противопоказания за нея. Както и при тежко физическо натоварване.
При липса на противопоказания и спазване на режима предписан от акушер-гинеколога , стимулацията не вреди на организма нито по времето и, нито след това. Една жена може да бъде донор, ако желае повече от веднъж, но само, ако не са родени от дарените яйцеклетки 5 деца /вкл.собствените и/. Изпълнителна Агенция по трансплантации следи даряването на яйцеклетки, включително брой пъти, странични ефекти, хиперстимулация и други. Агенцията разрешава и забранява донорството на яйцеклетки. Всяка клиника по репродуктивно здраве е задължена пред Агенцията да спазва законодателството.

ЗАКОНИТЕ: Донорството на яйцеклетки и сперматозоиди е законно в България и се урежда, чрез Закон за здравето и Наредба 28/2007 г.
Донорството може да бъде анонимно и родствено. Донорството е безвъзмездно и, съгласно Закон за здравето и Наредба 28/2007 г. не може да се предлага материална или финансова облага на жена или мъж, желаещи да бъдат донори, както и няма право донора да иска и получава материална или финансова облага за донорството си.
Допуска се, съгласно Наредба 28/2007 г. единствено да се поемат разходите на донора и обезщетение за дискомфорт и евентуално отсъствие от работно място.
Процедурата по стимулация и взимане на яйцеклетките отнема не повече от 15 дни, поради което обезщетението не би било морално да бъде повече от 1,5 средната работна заплата за страната. Всяко различно от това предлагане и приемане на финасова облага е незаконна покупко- продажба и води до липса правна защита и спокойствие на донора.

Набиране, консултиране и назначаване на изследвания на потенциални дарители на яйцеклетки:

-потенциалните дарители следва да са информирани за диагностичните процедури и изследванията, които ще им бъдат приложени и причините за това;
-потенциалните дарители следва да са наясно, че тези изследвания и процедури могат да доведат до откриването на неподозирани от тях състояния или болести (вкл. HIV, други трансмисивни заболявания, хормонални нарушения, генетични аномалии и пр.);
-при набиране на дарители за овоцити следва да се потърси информация за евентуални предхождащи донации на същото лице в други лечебни заведения, като е недопустимо да бъдат постигани повече от 5 живи раждания вследствие даряване от същото лице, в това число собствените му раждания;
-потенциалните дарители следва да са наясно, че могат да се откажат по всяко време от донорство до момента на използване на техните овоцити;
-недопустимо е да се оказва натиск или да се предлага облага върху потенциалните донори на яйцеклетки от страна на медицински персонал, потенциални реципиенти, близки и роднини на донора;

Възможно е донорите на овоцити да бъдат обезщетявани в разумни размери за направени разходи:

-пътни;
-за настаняване и престой;
-за отсъствие от работа;
-за причинен дискомфорт или болка;
-пропуснати ползи и др.

Снемане на анамнеза и консултиране на потенциални дарители (интервю):

-набирането, консултирането и назначаването на изследвания на потенциални донори на яйцеклетки се осъществява от лекар, отговарящ на изискванията на този стандарт;
-консултиращият лекар следва да снеме максимално подробна анамнеза, особено по отношение наличието на специфични заболявания за семейството на дарителя, прекарани от него минали заболявания и хирургични намеси, наличието на родени от донора деца и тяхното нервно-психично развитие и заболявания при тях;
-консултиращият лекар може да се информира от личния лекар (ОПЛ) на потенциалния донор за здравословното му състояние и за всички възможни фактори, които могат да бъдат причина за отхвърляне на конкретния донор;
-потенциалните дарители следва да бъдат надлежно информирани за всички обстоятелства и факти, както и за възможните рискове и последствия, свързани с прилагането на контролирана овариална хиперстимулация и получаването на яйцеклетки чрез фоликулна пункция под ехографски или лапароскопски контрол, след което да се вземе тяхното информирано съгласие; задължително е при вземане на информираното съгласие да бъдат удостоверени с абсолютна сигурност данните за дарителя, които да позволят неговата еднозначна идентификация от компетентните лица и органи по съответен ред;
-в случаите, когато получените от донор яйцеклетки ще се ползват за асистирана репродукция при анонимен реципиент, следва да се осигури анонимност и на дарителя и той да бъде уверен, че тази анонимност ще бъде запазена;
-потенциалните анонимни дарители следва да бъдат уведомени, че им е забранено да правят каквито и да било постъпки за установяване самоличността на анонимния реципиент (реципиенти) на техните овоцити.

Критерии за одобряване на дарители на овоцити:

-възраст: съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба 28/2007 г.;
-да не са поставени под запрещение;
-поне еднократно реализирана репродуктивна функция (поне едно живо дете);
-липса на лична или семейна история за наследствени заболявания;
-липса на данни за тазововъзпалителна болест;
-липса на лична анамнеза за трансмисивни заболявания;
-негативни тестове (липса на инфекция) за HIV, HBV, HCV и сифилис;
-липса на заболявания и състояния, които крият съществен риск за здравето и живота на дарителя или за увреждане на неговата бъдеща репродуктивна способност.

Необходими изследвания и прегледи:

-Anti-HIV-1,2 или HIV Ag/Ab;
-HBsAg и Anti-HBc;
-Anti-HCV или Аnti-HCV Ag/Ab;
-HTLV-1 при индикации; 11.4.1.5. (специфичен) за сифилис;
-цервикална цитонамазка (PAP);
-микробиологично изследване на влагалищен/цервикален секрет;
-хормонални изследвания в началото на менструалния цикъл – FSH, LH и estradiol;
-гинекологичен преглед и трансвагинална ехография на малък таз;
-ПКК, СУЕ, биохимия и хемостаза (1 – 7 дни преди фоликулната пункция).

Фондация “Майки за донорството” обезщетява донорите, чрез целеви дарения към организацията.

АНОНИМНОСТ: Законът допуска донорство на яйцеклетки от сестра на сестра и анонимно донорство.  При анонимното донорство закона казва:
– рецепиента не може да познава или знае кой е донора;
– донора не може да познава или знае кой е рецепиента му.
Анонимността е задължение на клиниките по репродуктивно здраве, рецепиенти и донори. Контролът се осъществява от Изпълнителна Агенция по трансплантации.

ЦЕНАТА НА ИН ВИТРОТО ЗА РЕЦЕПИЕНТА: Семействата, които се нуждаят от донорска яйцеклетка следва да заплащат цена като за стандартна ин витро процедура в клиниката, където са пациенти, тъй като не се стимулира рецепиента, а донора на яйцеклетки, плюс разходите на донора по време на процедурата му. Стандартна цена на ин витро процедура е 5000 лева. Цена на ин витро процедура с донорска яйцеклетка от безвъзмезден донор е не повече от 6000-7000 лева.
***Всяка клиника като търговско дружество има право да определя сама цените на услугите, които предлага. Всеки пациент има право да избира къде да извършва процедурите си и, съответно се съгласява с цените на избраната от него клиника и начина на услугите, които тя извършва.

От статистиката:

В България хората с репродуктивни проблеми са 145 000 регистрирани за ин витро и икси процедури. Над 250 000 с проблем, а неофициално са много повече. Над 40 000 от тях шанс да имат дете е само, чрез донор. Възрастта на нуждаещите се жени от донор падна на 21-22 годишни момичета. Донорите в програмата ни вече са над 3000.

Най-висок процент от нуждаещите се са поради изчерпан яйчников резерв при жените или лениви сперматозоиди при мъжете. Новото в областта – увеличава се процента на млади хора с репродуктивни проблеми още от раждането си. Донори могат да бъдат жени над 18г. до 34г. възраст с поне едно дете и мъже над 18г. Те даряват свой репродуктивен материал и така помагат на непознати за тях хора да
имат деца. Донорството в България е под контрола и управлението на Изпълнителна Агенция по трансплантации. Донорството на репродуктивен материал е узаконено с Наредба 28 на Министерството на здравеопазването  от 2007г.

„Майки за донорството“  сме жени и мъже водени от обич към детето и живота, решени да помагат на нуждаещите се от помощ за да имат деца. Ние популяризираме проблема с цел превантивни мерки, запознаваме обществото както с начините да се помогне, така и съблюдаваме и правата им да са защитени, докато помагат. Информиране и намиране на съмишленици – донори
и благодетели.

Защо? Защото сме на този свят за да оставим след себе си част от нас – детето и всички знаем щастието, което то ни дарява. Всеки човек има правото на това и всеки човек може да бъде, нуждаещ се от помощ. Тази помощ дарява нов живот и не само – дарява семейство, бъдеще.

Често задавани въпроси

1.Може ли ембрионът да стане човек без матка?
– Не.
2. Може ли матката да отхвърли ембриона?
 – Да.
3. Кой снабдява емриона с всичко нужно, за да не го
отхвърли матката и да стане бебе, което да расте и роди?

– Матката.
4. Това дете на рецепиента или на донора на яйцеклетки е?
 – На донора е ползвана яйцеклетка, а не матката.
Детето е на рецепиента.
5.Може ли да бъде отказана жена да бъде донор?
– Да, ако не отговаря на законовите и медицински критерии.
6. Може ли жената-донор да има още деца след донорство?
– Да. Донорството не пречи по никакъв начин.
7. Генетичните изследвания за донорството задължителни ли са?
– Всеки рецепиент трябва да знае, че генетични изследвания по българското законодателството сасамо по преценка и не са строго задължителни.   Всяка клиника преценя сама за себе си дали да ги прави задължително на своите донори.
8. Може ли първичния преглед и изследвания на кандидат- донора да открият неподозирани заболявания?
– Да. При откриване на заболявания не се пристъпва към донорство и се препоръчва лечение.
9. Колко процента ДНК се предава от донора на детето на рецепиента, чрез яйцеклетката?
– Яйцеклетката не пренася точен процент ДНК. Генетични сходства от три и повече елемента от структурата могат да се предадат,
чрез яйцеклетката от донора на новороденото дете.  ДНК-то на новороденото се състои от предадените сходства от донора,
от сперматозоида, от рецепиента /пъпна връв/ и средата  на растеж на зародиша – матката.
10. Може ли нераждала жена да бъде донор?
– Не. По закон изискването е да има поне едно живо родено дете.
11. Може ли приятелка да стане донор на приятелка?
– Не. Донорството в България е анонимно!
12. Може ли да знае донора колко деца са родени от дарените яйцеклетки?
 – Не. Донорът има право да получи информация дали са използвани яйцеклетките.
13. Кой има нужда от донор на яйцеклетки?
–  Жени, чиито яйчници не образуват яйцеклетки или имат заболявания.  Жени, преборили онкозаболявания или  имат генетични изменения.
14. Може ли на донора да се предлагат/да взима пари за донорство?
– Не. Предлагането на пари и взимането са забранени със Закон на здравето.
15. Какво е обезщетението, което се полага на донора по закон?
– Обезщетение предствалява разходи за път, хотел, ако е необходим и евентуално отсъствие от работа. Обезщетението е в допустим размер до  максимум 2000 лева, предвид средната работна заплата в страната, времето за донорската процедура /от първичния преглед до пункцията – 30-35 дни/, транспортни разходи.
16. Избират ли се донорите по каталог?
– Не. Съгласно етичните норми донорите не могат да бъдат селектирани и избирани от рецепиентите по външни белези. Всеки акушер-гинеколог се съобразява с медицински и фенотипни белези, когато избира донор-рецепиент.
17. Може ли да казва една жена,че е била донор или трябва да крие?
– ДА! Всеки донор е длъжен да спазва анонимността – кога е била процедурата му, данните си и други, съгласно законодателството. Всеки донор, който не е приемал пари, за да бъде донор или не е взел над допустимото обезщетение, може да се гордее със своя акт на човечност.

Митове за донорството

Обикновено са едни и същи доводите против донорството.  Това им е хубавото на тях, никога не се налага да го защитаваш ,защото биологията , медицината и правото са за го защитили много отдавна. Има – няма повече от 30 години.
По света.  Е, в България нещата са малко по-бавни и нестабилни (то за всичко е така), но утешителното е, че се движим. Разбира се, ако е нещо за его – ще изринем  света и ще го надминем. Та донорството на репродуктивен материал – извинявайте, но съм напълно  наясно, че тези три думи не означават нищо за читателя. И е напълно нормално. Все пак разбираме много от футбол, политика и някои и други свързани неща.
Вниквайки в думите  – репродуктивен следва да се разбира възможността на човек да възпроизведе нов живот. Иначе казано – мъжа, чрез спермата. Жената, чрез яйцеклетки.  Донорство е ясно- ще даряваме.
Та донорствона репродуктивен материал ще рече донорство на яйцеклетки и сперматозоиди.  Защо е нужно? Ами пак е лесно – ако бъбрека не работи имаме нужда от друг -дарен. Ако сърце или черен дроб – пак имаме нужда от друг-дарен. Ако сперматозоидите ни не вършат своята функция или яйцеклетките не вършатили ги нямаме – имаме нужда от други – дарени.   Елементарно! Любимата ни част е, че , докато при едните дарителите са или живи, или починали хора, то при яйцеклетките и сперматозоидите са хора – напълно здрави и готови да се отзоват.  Тези дарени яйцеклетки или сперматозоиди помагат за репродуктивните функции на човек.
Ох,какви дълги думи… Просто да си родят бебе!
Една клетка не е дете – първи мит – „даряваш дете“. Извинявайте, но по тази логика си събирайте използваните дамски превръзки. Знаете ли колко „деца“ има там?!? Или Вашата превръзка с моите децаса братя и сестри?

Втори мит – „напълнява се, окосмява се и т.н.“  Извинявайте, но първо това е обида за пълните хора и второ дали пък да не направим проучване на всички,които без да даряват пият противозачатъчни години наред и не са станали има няма 200 кг? А може и повече? Окосмяването е уникален мит. А аз се чудя защо твърдят, че хората произходждат от маймуните! Ами ето защо! Те са дарявали яйцеклетки!
Трети мит – „ не можеш да имаш повече деца“ – мит  разбит тотално! Не една донорка роди второ или трето дете след донорска процедура. Нещо повече – правилното стимулиране на здрав човек води до бърза желана бременност, а изследванията по време на донорство са безценни за една бъдеща майка!
Четвърти мит – „риск от ракови заболявания“.  Огромен процент от нуждаещите се от донорска яйцеклетка са именно жени преминали ракови заболявания. На същите им е разрешено и препоръчително донорска яйцекетка. Същата яйцеклетка, която се е получила от стимулирането уж причиняващо рак… И да кажа, че за жалост милиони жени по света заболяли от коварната болест никога не са били стимулирани.  Иначе щеше да е лесно да се преборим с рака …
Самите кандидат – донори подлежат на пълни изследвания , включително генетични и, ако те са предразположени към подобни заболявани биват консултирани и отказани от донорство. Ааа и още нещо… същите хормони носим в себе си – всяка една жена ги има. По време на стимулация са в количество като за два месеца. Елементарно.
Пети мит – кой беше пети мит? Не помня. Ако се сетите пишете. Светът практикува донорство повече от 30 години. Работено е толкова много, че много отдавна не се коментира това. И все пак, ако имате проблем с някой от митовете – моля Ви, не ставайте донор. За това се изисква повече от разсъдък.
Иска се лудо от любов по деца и живота сърце.

www.maikizadonorstvo.com