Донорство на сперматозоиди

Даряването се случва по следния начин:

Избирате клиника, където искате да дарите.

Първото ви посещение за даване на семенна течност е само за изследвания. Правят се спермограма, генетични, микробиология, вирусология и други, съгласно Наредба 28/2007г.

След получаване на резултатите, в зависимост от това дали са добри, спрямо концентрацията на спермата ще трябва да посетите клиниката Х брой пъти да давате за да събирате т.нар. „дози“. Тези Х посещения може да са 6-7 до 10/12 идвания. Това се разбира при спермограмата и с всяко следващо посещение.

Всяко ваше посещение е съобразено с времето ви (вкл.събота и неделя е възможно). Всяко даване на семенна течност е с въздържание 2/3 дни.

След събирането на “дозите” се поставя под карантина събрания материал за период от 6 месеца. След това имате ангажимент само веднъж да дадете отново семенна течност и кръв за актуални изследвания за да бъде възможно ползването му. Вашите данни още с първото ви посещение се подават в Изпълнителна Агенция по трансплантации, която трябва да разреши да бъдете донор и в последствие следи процедурата, замразяването и използването на репродуктивния материал.

Един мъж може да дарява, докато се родят до 5 деца от дарения материал, вкл.собствените.

Донорството е анонимно и безвъзмездно!

Мъжът донор не знае и не познава рецепиентите си и обратно, семействата, които се нуждаят от тази помощ не познават и нямат данни за донора.

Фондация “Майки за донорството” апелира българските мъже да даряват, за да дадат шанс на семейства да имат рожби.

Благодарим на всички мъже, които се отзовават в тази национална кауза!

Потърсете ни за съдействие.

Донорът на сперматозоиди при непартньорско даряване се подбира на базата на неговата възраст, здравословно състояние и медицинска история чрез попълване на въпросник и чрез интервю (снемане на анамнеза). Оценката включва и описание на фактори, които могат да доведат до повишен здравен риск за реципиента или за самия него.

Донорите се проверяват в регистъра на Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ) по отношение на броя предходни дарявания и резултатите от тях. Сперматозоиди от донор за непартньорско даряване могат да се използват за асистирана репродукция след отрицателно микробиологично изследване на семенната течност, извършено до 30 дни преди вземането, и спермограма с нормоспермия (според действащите за момента критерии на СЗО), която потвърждава годността на материала за дарителски цели.

Сперматозоиди от донор за непартньорско даряване могат се използват за извършване на асистирана репродукция след обработка и след задължително съхранение и карантиниране за наймалко 180 дни и до потвърждаване след този период на негативните тестове за трансмисивните заболявания.

Преди процедурата по даряване донорът трябва да има негативни резултати при изследвания:

– HIV: Anti-HIV-1,2 или HIV Ag/Ab;
– хепатит B: HBsAg и Anti HBc;
– хепатит С: Anti-HCV-Ab или Аnti-HCV Ag/Ab;
– сифилис; при позитивен неспецифичен тест за сифилис се изисква специфичен тест; ако неспецифичният е позитивен, но специфичният е негативен, пациентът се третира като негативен;
– за хламидии при изследване на уринна проба чрез т.нар. NAT (Nucleic acid Amplification Technique – техника за ДНК амплификация

Изследванията трябва да са проведени не по-рано от 3 месеца преди процедурата по даряване.

Задължително изследване за наличие на антитела срещу HTLV-I се извършва на донорите, които живеят в региони с висока болестност или произхождат от такива региони. Задължително изследване за наличие на антитела срещу HTLV-I се извършва на донорите, чиито сексуални партньори или чиито родители произхождат от такива региони.

Допълнителни изследвания за малария, CMV, RhD, Trypanosoma cruzi се извършват при анамнеза за пътувания в чужбина или наличие на други рискови фактори за тези заболявания. На донора при непартньорско даряване се извършва генетичен скрининг за често срещани автозомно-рецесивни генетични заболявания при етническа принадлежност, която го налага, или при семеен произход с генетични проблеми. Генетичният 4 скрининг се извършва след писмено информирано съгласие на донора. На реципиентите се предоставя пълна информация за рисковете от предаване на генетични заболявания и за мерките за намаляване на риска от тях.

Изследванията се извършват в акредитирани лаборатории, които участват в система за външна оценка на качеството и използват тестове (китове), валидирани в ЕС, в серум и/или плазма. Изключение се допуска за специфични тестове, предназначени за ползване върху телесни течности и секрети, различни от серум и/или плазма.