Албена, Румен и бебе Деляна

Приятели, представяме ви следващото семейство, което се нуждае от помощта ни.
“Здравейте, мили хора, разбиращи, подкрепящи и даващи ни надежда!!!
Ние сме Албена и Румен. Заедно сме от 7 години. Срещнахме се, когато и двамата бяхме на възраст, в която решенията и любовта бяха осъзнати и не ни беше нужно много време, за да решим, че искаме да бъдем родители. Започнахме да опитваме, но месец след месец не се получаваше положителен резултат. Разговаряхме един с друг с леко притеснение, но и двамата нямахме индикации, че нещо не е наред.
Отидохме на преглед в репродуктивна клиника, където ми казаха, че имам кисти които трябва да се остранят с лапароскопска операция. След операцията доктора ме покани в кабинета и ми каза в прав текст: Имате сраствания и частично запушени фолипиеви тръби. Шанса да забременеете нормално го има, но в 80% от такива бременности тя е извън маточна, което застрашава живота ви. Това звучеше много страшно, а до тогава, аз не бях боледувала никога, това беше първата ми операция. Как се случва всичко това? Споделяйки с майка ми виждах сълзите в очите й, та тя е родила три прекрасни момичета, как може да се случва това на детето й? Питаше ме какво да направи? Не знаех какво да я попитам. Говорехме си как ни е отгледала без да боледуваме, как ни е опазила да бъдем здрави жени, казах й, че всичко ще се оправи. Но след прекарани два инсулта тя тихичко ми каза” не знам дали ще дочакам” … и така 2013г. тя си отиде от този свят. Възстанових се и започнаха прегледи, последваха още две операции едната за отстраняване на фолипиевите тръби и с това шанса ни за бебе по естествен път остна в миналото. Започна нов етап в нашия живот. Етап на осъзнаване, борба, отричане, болка, сълзи, самообвиняване, въпроси без отговор, мълчание до момента в които станахме и заедно с нашия доктор започнахме действия. Сълзите отстъпиха място на надеждата, на вярата, а любовта…… тя не е спирала да ни обгръща и пази.
И така пет години. Започнахме процедури на спонтанен цикъл, не помня броя им, само отрицателните тестове помня и мълчанието което съпътстваше дните ни. Отключих автоимунно заболяване. Тогава започнахме и ин-ивтро процедурите със стимулации, къс, дълъг протокол, заедно с това и лечение.
Няма да описвам пътя, лекарствата и всичко, през което минавахме мълчаливо с надежда, вяра и смирение. Годините минаваха неусетно, процедурите станаха шест на брой със стимулации и още толкова на спонтанен цикъл, бремености, които приключваха в пета или шеста седмица, много разговори с доктора и много сълзи, много състояния които не ти позволяват дори да излеш от дома си, много посещения на клиниката до късно през ноща. Доктора също съпреживява с нас неуспехите ни, защото те са общи, ние сме двама в борбата ни за дете, но и доктора е с нас и целият екип. Заключението на доктора беше, че качеството на яйцеклетките е влошено и неуспехите са някъде там. Понякога и медицината е безсилна. Донорска програма каза доктора, помислете го и решете. Отговора беше взет веднага, в кабинета, ние решаваме заедно в екип. Отчаянието е непозната дума за нас, води ни желанието да отгледаме здраво дете, обичаме деца, имаме много лесен начин да се сближаваме, лесно е, приятно е, искаме къщата да е разхвърляна, а не подредена. Имаме душевното спокойствие, готови сме да бъдем родители.
Шансът ни за здраво дете е донорски ембрион! Загубихме се емоционално и финансово. Вярваме, че всяко семейство трябва да има деца. Вярваме в сърдечността на приятелите на фондация „Майки за донорството”. Вярваме в това, че една непозната жена, един Ангел може да дари частичка от себе си…..и на нас.
БЛАГОДАРИМ, че Ви има! Вярваме, че мечтите се сбъдват!
И по най – човешкия начин вярваме в доброто, то е навсякъде около нас, една енергия, която, чрез вашите сърца ще се превърне в детско сърчице и ще избере нас, ние сме тук и го очакваме. Готови сме!
Албена и Румен. София”

Намерихме добро сърце – донор за Албена и Румен и те имат ембриони. Семейството все още прави опити.

Роди се Деляна!
Честита рожба на Албена и Румен! Нека е здрава и благословена! Да бъде силна, обичаща, непокорима като вас двамата! За “Майки за донорството” е щастие да сме част от това сбъдване!
Благодарим на Ангела – донор. Благодарим на д-р Георги Стаменов, д-р Мирослава Генадиева, д-р Елена Семерджиева и екипа на МбАЛ Надежда!