Антоанета, Валери и сина им Воислав

Здравейте!

Казвам се Антоанета и съм от Димитровград. Преди 8 години, в един слънчев майски ден, Бог ми изпрати човека, който проектирах в мислите си – Валери, моят съпруг, който много обичам, истински, с душата си! Оказа се, че сме души, които са се търсили във времето…Бяхме откровени един с друг и от началото знаехме, че за да имаме дете може да бъде трудно. Стартирахме с първични прегледи и специалистите ни посъветваха да не губим дълго време, а да преминем към специализирана помощ, за да може един ден да се сдобием с рожба! И се започна.

Началото – 2007 г. Първи опит ИКСИ – неуспешен! Време, когато много не се говореше за ин витро, не бях подготвена какво ме очаква, но то пък има ли някой, който е? Единствената информация получавах от форуми в сайтове, информация, която ме объркваше и не след дълго престанах да чета. Реших да се доверя на нашия лекар. Когато направих първия си тест и видяхме една чертичка, мислех, че светът ми се срутва и цялата му тежест се изсипа отгоре ми… Сълзите бяха единствения ми отдушник тогава. Не исках да говоря как се чувствам. Преживявах всеки ден с молитва, Бог да ми даде сили, за да продължа. След изминалите години в борба, очакване, радости и разочарования разбрах, че мълчанието ми няма да ми помогне, за да се съхраня.

Вторият път 2009 г. след направения тест, когато видяхме двете чертички, си помислих, че всичко мина бързо и леко, че ще имаме детето, за което мечтаехме! Да, ама – не! Нямах времето да се порадвам дори на мисълта, че нося дете! До скоро дори не можех да изкажа думата БРЕМЕННА, беше ми трудно. Една спокойна вечер, когато си бяхме у дома, гледайки тв и разговаряйки, започна кошмара – най-големия ми до момента! Спонтанен аборт. Тогава наистина усетих какво е животът ти да свършва… Не спирах да плача, обвинявах себе си, лекарите, всичко! И само благодарение на това, че до себе си имам прекрасен съпруг, който ме обича и му пука за това как се чувствам, успях да превъзмогна огромната тъга по загубата.

Последваха още опити, без резултата, на който се надявахме всеки път! Силите привършваха, финансите се топяха … и нищо!

В един ноемврийски ден, отивайки на информационен форум, се събудих със странното усещане, че ме очаква нещо много хубаво. Беше обявено, че на една от жените, нуждаещи се от донорска яйцеклетка, ще бъде дарен шанса да опита да сбъдне мечтата си! Късметът беше с мен. Само да вметна, че след поредния неуспешен опит, бях насочена към донорска програма. И така започна новото предизвикателство за мен и съпругът ми, поредния опит към момента, вече с донорската програма, за да сбъднем така жадуваното щастие – нашето детенце!

В началото не осъзнавах какво щастие имам, една непозната жена да дари частица от себе си – за мен! За да може един ден да чуя най-жадуваната дума – МАМО!

С времето вече съм наясно, че това е един висш акт на добра воля! Една непозната жена стана за мен ангел, изпратен ми да ме хване за ръка и да ме поведе към сбъдването на мечтата ми! Една непозната жена, която е обичана съпруга и мама, работеща или не, бореща се с битове проблеми може би, но с ясното съзнание да откъсне частица от сърцето си, да дари за мен светлината, която да ме отведе до моята смееща се и плачеща, протягаща ръчици и гледайки ме с грейнали очи – звездици, мечта!

МОЕТО ДЕТЕ!

Зная, че не сме единствената двойка с репродуктивен проблем, която минава трудния път ин витро, но исках да споделя как от дъното стигнах високо! Стигнах нивото, на което се чувствам решителна, силна и благодарна, заради любимия мъж до мен и прекрасните, всеотдайни, раздаващи се добри феи и човеци!

Предстои поредния опит да бъда мама и вярвам, че този път ще успея да гушна бебето си! Вярвам, защото имам безпрекословната подкрепа и любов на истински и стойностни хора, които влязоха в живота ми!

Вярвам, че Бог е отредил на всяка жена да бъде майка, независимо по какъв начин! Дали ще е ин витро или осиновяване, няма да спра да се боря за единственото призвание, което ще ми дари щастие и смисъл да сме на тази земя!

Извинявам се, че не успях да бъда кратка, но желанието ми да споделя повече, бе голямо, за да кажа на жените, които са като мен – не се отказвайте, колкото и трудно да е след всеки неуспех, когато не се отказваме от мечтата си, то един ден тя се сбъдва. Един ден ще се срещнем с моята светлинка и аз ще бъда най-щастливата мама, прегръщайки своята дълго чакана рожба!
Благодаря!!!

Пожелавам ни сбъдване на всички, копнеещи и борещи се за тази мечта!

Средствата за Антоанета и Валери са успешно събрани. С благодарност към донора, дарил частица от себе си споделяме, че каузата е успешна. Антоанета е Валери се радват на сина си Воислав!