Борис, Гери и бебе Виктория
“Здравейте, ние сме Борис /аз/на 34 и Гери на 31г. Нашата история започна преди четири години. След първата ни година заедно, решихме, че сме един за друг и е време да създадем семейство. Успоредно с този момент установихме, че Гери има за втори път в живота си ендометриозна киста. Наложи се да се премахне лапароскопски, както и предишната. Още тогава осъзнахме сериозността на положението, четейки всичко, което намерим за заболяването. Намерихме информация, според която почти винаги след такава операция, много по-лесно се постига естествена бременност. Решихме, че това е нашият шанс и успяхме за пръв и последен път да заченем по естествен път. Бременността приключи в 8ма г.с. седмица с липса на сърдечна дейност и изоставане в развитието на ембриона. Последваха около половин година опити за естествено зачеване, но без успех. Според медицината единствените ни реални шансове са ин витро процедури и се насочихме към тях. Избрахме болница. След първи опит извадихме три яйцеклетки, две върнахме и една – замразихме. Трансфера на двете приключи с неуспех. Последва премахване на фалопиевите тръби, поради непроходимост и на двете в следствие на сраствания от ендометриозата. Дойде време да направим и ЗЕТ на останалият ни ембрион, който също приключи с неуспех. При вторият ни опит извадихме две яйцеклетки, от които едната беше презряла. Съответно трансферирахме един ембрион – бластоцист. Резултата беше положителен, но ембриона се развиваше много бавно и когато дойде време да се види на ултразвук се оказа, че се е получило кухо яйце. С лекарят ни стигнахме до извода, че най-вероятно проблема ни е в ембрионите и решихме да продължим на естествен цикъл и да изследваме с ПИД всеки получен ембрион. Последваха пет самофинансирани опита на естествен цикъл и изследвания на ембрионите. Имаше и хромозомни изменения при някои от тях. При направеният трансфер на втория и третия ембрион се получи биохимична бременност, с бавно покачване на ЧХГ и прокървявания. Бременността приключи в четвърта г.с. Направихме и трета стимулация, при която имаше три фоликула, но на пункцията се оказа, че са празни. Лекарят ни повдигна въпроса, а и ние самите осъзнахме, че нямаме шансове за постигане на бременност и изкарването ѝ до край със собствени яйцеклетки. От този момент нататък бяхме включени в Донорска програма. Междувременно през целият този път станах донор на сперматозоиди. Реших да помогна на някое друго семейство да има детенце. Днес, ние двамата чакаме непозната жена да ни дари частица за да имаме рожба.”
Приятели, това е писмото на Борис и Гери. На тях искаме да помогнем със средства за ин витро процедура и ангелче – донор.
За да успеем се нуждаем от вашата подкрепа. С благотворителният базар на страницата ни във Facebook или директни дарения по банков път и с подкрепа от Дама – донор на яйцеклетки, вярваме, че ще сбъднем и тази мечта за дете.
С помощта на он лайн базара и благотворителния базар на Дни на донорството 2020 средствата /5000лв/ за Гери и Борис са събрани. Продължаваме напред в очакване на ангелче – донор на яйцеклетки за тях.
Честита рожба на Гери и Борис!
Добре дошла, бебе Виктория!
Бъди здрава и орисана на щастие! Родена с любов и дарена обич от хиляди хора.
Сърдечни благодарности на МБАЛ Надежда, където ние вървяхме заедно с Гери и Борис пътя към мечтаното бебе. На д-р Цветков, д-р Чапанова, д-р Христов и всички специалисти в екипа на МБАЛ Надежда, които превръщат мечтите в реалност.
Благодарим на всички дарители за доверието към “Майки за донорството”, днес /23.02.22/ е и ваш празник!
И благодарностите, които никога няма да стигнат за Нея, защото Тя дари един Цял Живот – жената, която подари яйцеклетки.
Майката, чиито дар днес направи Гери и Борис родители.
На теб мамо, всички ние Благодарим! 