Нина, Цвети и Григор

Цвети и Гриша са щастливи родители на Нина.

Цветослава и Григор са потопени  в една 11 годишна брачна любов.  Вярват, че рано или късно и пъзелът им ще се нареди от липсващите малки частици любов, дарени от хора с големи сърца и изпълнени с топли чувства и съпричастност. Представяме ви тяхната история: „Здравейте. Ние сме Цветослава и Григор и сме женени от 11 години. В един прекрасен ноемврийски ден преди 12 години Любовта почука на вратата ми. Отворих. Доверих и се безрезервно и не сбърках.  Осем месеца по-късно станахме семейство. След няколко години съвместен живот за съжаление научихме, че сме поредната двойка с репродуктивни проблеми.

Последваха 11 по-леки стимулации на естествен цикъл и 4 стимулирани опита ин витро, от които само един бе финансиран от Центъра за Асистирана Репродукция. Нямахме право на повторно подпомагане от Фонда. Трябваше да свикнем с мисълта, че макар и много да ни се искаше да имаме деца, нямаше как да се случи. След около 9 месеца размисъл една сутрин не повярвах на ушите си, когато съпругът ми каза: „Ставай! Отиваме да проверим за подходящ донор.” Бях безкрайно щастлива! Два месеца по-късно последва първият трансфер с положителен тест. За съжаление радостта ни се изпари, когато в осмата седмица се разбра, че ембриончето е спряло развитие и се наложи абразио.

Втория и трети опит инвитро бяха с отрицателен резултат. След четвъртия трансфер отново тестът беше положителен,но хормона на бременността не растеше нормално. Имах кървене от самото начало и в пета седмица изживях три изключително тежки и безсънни денонощия. Бременността се преустанови спонтанно. 45 дни след аборта все още цикъл нямаше. Болките отшумяваха след прием на обезболяващи, чувствах се странно. Сякаш имах течност в корема и за седмица наддадох с 4 килограма. Наложи се по спешност през уикенд да съгласувам две мнения при отделни специалисти, които не виждаха нищо в матката, но решиха да постъпя за планово абразио. Не приех. В понеделник рано сутринта бях пред кабинета на моя лекуващ лекар.

След кратък преглед той установи тубарна бременност и на следващия ден последва лапароскопия и премахване на увредената тръба. Течността в коремната кухина, която усещах беше всъщност около 150 мл. кръв. Бях на косъм от руптура. Толкова ме беше страх… Лекарят ми направи всичко нужно. Продължихме напред. Стимулациите без резултат не можеха да продължат вечно, решението беше донорската програма. Имахме нови надежди в очакване на по-добро развитие на нещата.

За съжаление първият с донорски материал и пети поред трансфер приключи без успех. Ние познаваме неуспеха, но вярваме, че рано или късно и нашият „пъзел” ще се нареди. Липсват ни само малките частици, изградени от много любов, дарени от хора с големи сърца и изпълнени с топли чувства и съпричастност.

Благодарим ви!

Средствата за Цветослава и Григор са събрани. Семейството има няколко неуспешни процедури и продължаваме с опитите.