Деянна и Атанас

Деянна и Атанас

Приятели, представяме ви Деянна и Атанас – следващото семейство, на което ще се опитаме да помогнем да има детенце. Да съберем средства за ин витро процедура и с помощта на дама, която да дари яйцеклетки вярваме, че ще сбъднем мечтата им. Ето писмото им:
“След немалко години посещаване на клиниките за асистирана репродукция, места донесли радост на хиляди семейства, не разбира се без усилия и с цената на много безсънни нощи, за сълзи да не говорим, така и не се задоволи моето любопитство защо освен таблата с безброй многото снимки на усмихнати, спящи, учудени бебета, няма табла, които да покажат, че има и „майки”, които също не са спали дни и нощи, които са променили също като другите начина си на живот, начина си на хранене, начина си на мислене, начина си въобще на съществуване, но мечтата да бутат детска количка си е останала само мечта. Къде са техните снимки? Да, каквото и да говорим, всички бъдещи майки минават през множество препятствия към желаното бебче, но съдбата на втория тип е доста несправедлива, защото въпреки че са направили всичко, което е зависело от тях, се прибират без бебче и не чуват най-желаната дума – „мамо”, поне засега, до следващия опит, ако има такъв и ако имат сили за него. Аз съм от втория модел, със съзнанието и сърцето на майка, но с физика, която отрича това години наред – вече десет. Така и не се породи желание в мен да разкажа, на който и да било какво всъщност изпитвам през цялото това време, не е било от срам или страх, просто тази част от живота ми си беше само моя. До днес, когато реших това да се промени и събрах смелост да напиша писмо до най-любимото ми същество, за да му разкажа, че наистина направих всичко по силите си и всичко, което зависеше от мен и не съм стояла безучастна нито ден.

Писмо до моето дете
Не знам от къде да започна мило мое детенце, винаги много се вълнувам и притеснявам, когато става въпрос за теб, въпреки че хората казват, че няма как да имаш такива усещания, след като не си преживял дадена ситуация, но по принцип хората могат да си говорят много неща. Винаги съм мечтала да имам усмихнат бебешор и когато майка ти, тоест аз, започна подготовката на цялото събитие се оказа, че трябва да претърпя две планови операции на щитовидната жлеза и яйчниците, като тогава си мислех че това е най-лошото, което може и което някога ще ми се случи. Е бебче, пълна заблуда от моя страна. Въпреки тази част от историята, определено за три месеца бяхме много щастливи с баща ти, защото бяхме с положителен резултат за бебе, но с ужасен развой на ситуацията и убеждаване от страна на лекарите, че след шестмесечна почивка, безпроблемно, всичко ще се случи по най-добрия за нас начин и има няма след още девет месеца ти ще се появиш, майка ти ще те гушне и всичко ще е прекрасно, както в мечтите ми. Три години. Толкова продължи това очакване. Да, знам че ще попиташ; „Защо толкова дълго съм чакала, а не съм действала?”. Защото Малчо, когато не си наясно с даден проблем или ситуация, както бях аз в случая, и не очакваш че може да ти се случи точно на теб този кошмар, още повече и когато докторите обясняват, че цялата система на майка ти е изрядна и всичко функционира, и че причината е факта, че тя не може да направи някои изчисления и затова положителният резултат се бави, ти просто изчакваш чудото да се случи. Така с моите никакви познания по математика се научих да смятам всички параметри, от които зависеше появата ти, следях за всякакви симптоми, правиха ми впечатления всички усещания, взирах се абсолютно във всичко. Прочетох безброй книги и материали, за да разбера защо не се появяваш. Защото си инатесто и упорито като мен, или защото аз не мога физически да изпълня смисъла на думата „мама”.
​Така мило мое детенце попаднах за първи път в една от тези болници, в които на майки като мен им е трудно сами да се справят с тази непосилна за тях задача, но докторите там им помагат. Неусетно минаха още две години от нашето очакване да те гушнем, през които се подложих на четири неуспешни процедури. Като при последната достигнах до извода, че това не е нашият доктор, не че не е добър или можещ, просто не е нашият човек и реших, че може би трябва да променим клиниката и доктора, и цялата среда и да пробваме нещо различно, за да те гушна най-накрая.
Така се озовах в клиниката, от която много майки и бащи получават своята Надежда, че ще гушкат бебета и ще имат безсънни нощи, ще топлят шишета с мляко, ще бутат колички, ще хвърчи пюре на закуска, обяд и вечеря, ще се носят обемни пакети памперси и бебешка пудра, поне на филмите става така. Само, че майка ти е от късметлиите с обратен знак. Тук вече се осъществиха доста манипулации, две операции за корекции на някои неща, след което преминах отново четири процедури, които бяха отново неуспешни и не доведоха до появата ти в живота ни. Затова решихме да променим и тактиката. Така не само заменихме тежките манипулации с по-лекия им вариант, но и започнахме да ги правим всеки месец. И така мое мило детенце, въпреки усилията ни с баща ти месеци наред, въпреки желанието и много други въпреки, се оказа, че по документи едва ли не всичко е наред, но в действителност частичката от майка ти, която е необходима, за да се появи сладко бебе като теб, е само обвивка без съдържание и не може да изпълни поставената й задача и да ни направи родители, с което сърцето ми беше разбито на хиляди парченца. Никога не съм очаквала, че това да станеш майка ще бъде толкова трудно и непосилно. Винаги съм мислела, че трудностите започват с появата на така мечтаното вързопче.
И така мило мое зайче, въпреки че към днешна дата все още не си в прегръдките ми и въпреки че искам, но не мога да ти обещая, че това ще се случи, много държа да ти споделя още нещо. За мен бе истинско щастие и още е, да си представям как ще се появиш в нашия живот, как ще чуя гласа ти, как ще целувам ръчичките и краченцата ти, как ще милвам челцето ти, как ще те прегръщам и едва ли ще те пускам и за миг, как ще се разхождаме в парка, как ще ме държиш за ръка, как ще ме наричаш „мамо”, защото истинското щастие е да бъдеш майка, не само в сърцето си, а и в действителността. Обичам те и те очаквам с нетърпение всеки ден.
Мама”
Деянна и Атанас може да подкрепите, чрез благотворителния базар на Fb страницата ни, чрез директни дарения по банковата сметка, както и, ако желаете да станете донор. ❤️
Вярваме, че заедно ще успеем! 🍀

Сподели тази публикация

Start typing and press Enter to search

Shopping Cart