Ивайло, Драгомира и Момчил
Добре дошъл, Ивайло!
Честита рожба на нашето семейство Драгомира и Момчил!
Благодарим на вълшебната жена, която дари яйцеклетки и на всички дарители на “Майки за донорството”.
Благодарим на д-р Стела Чапанова, д-р Даниел Георгиев, д-р Едвард Михайлович и екипа на МБАЛ „Надежда“.
Да ни е честит Ивайло!
Още едно семейство на фондация „Майки за донорството“ има своя рожба.
Историите на нашите семейства са различни и еднакви. В надеждата и в болката. Всяка дума, всеки ред, който четем разкрива съдби и носи уроци по живот. Борбата за дете е адна от многото човешки борби, наша кауза и сме щастливи, че често успяваме да ви покажем щастливия финал. Днес ви запознаваме с новото семейство, на което ще се опитаме да помогнем и ви молим отново за подкрепа. Ето част от писмото им:
„Здравейте, казвам се Драгомира и през последните 25 години бленувам и се боря да стана Майка. Не бих искала да измествам фокуса на историята си от „мечтаното от мен бебе „, но всичко, което ми се е случило през годините също е част от мен. Бях щастливо омъжена 10 години, съпругът ми беше много добър човек, обичахме се много. Винаги сме искали да си имаме дете, но за съжаление той беше на 80% стерилен. Въпреки това не спирахме да опитваме, като освен по естествен път, сме правили и две ин-витро процедури ( и двете завършиха с мисед аборт преди края на 3ти месец). Обичах мъжа си много и въпреки неуспехите да имаме дете винаги съм се борила, заедно с него. Малко след второто ин-витро съпругът ми почина внезапно на 37 годишна възраст. Това ме съсипа, отне ми месеци/години да се съвзема и пак да си стъпя на краката. Няколко години по-късно срещнах настоящият си партньор Момчил. Той ме върна обратно към живота, върна ми любовта, надеждата и мечтите.
С него сме заедно от 5 години и също като мен няма деца. Още след първата година от връзката ни, започнахме с опитите за бебе, но все не се получава. Междувременно загубих и родителите си през кратък интервал от време. От тогава имам само Момчил и едно огромно, нестихващо желание да стана Майка. Преди време с Момчил /отново на кредит/ направихме ин-витро с донорска яйцеклетка, но въпреки усилията дори не забременях. А за миг… докато чаках резултата бях толкова щастлива, чувствах се на крачка от мечтата си, на крачка от това да прегърна детето си.
Сега съм на прага на отчаянието. Нямаме възможности за опит. Имам само непреодолимото желание да чуя и аз думата „мамо“ и разбира се Момчил, който е готов на всичко, за да сме заедно и да имаме дете.
Благодаря ви, че отделихте време, за да се запознаете с историята ни и днес от нова клиника, ви моля от сърце за този вероятно последен за мен шанс – да имам детенце.
С уважение: Драгомира и Момчил“
Приятели, средства за ин витро процедурата на Драгомира и Момчил събираме,чрез благотворителния базар тук и с директни дарения по банкова сметка на фондацията.
Пожелаваме успех и скоро да се свърже с нас и майчица – донор на яйцеклетки, която да ни помогне заедно да сбъднем мечтата за бебе на Драгомира и Момчил.