Елена, Любомир и сина им Стефан
Спечелили ин витро от фондация „Майки за донорството” в кампания „Имаш ли дете?” 2017г.
Здравейте, казвам се Елена ,а съпругът ми Любомир и сме заедно от почти 14 години.Още в самото начало на връзката ни искахме да станем родители и започнахме да опитваме, но месец след месец чакане и разочарование измина повече от година.Посетих гинеколога си ,но тя ме насочи към специализирана болница за репродуктивни проблеми.
По онова време нямаше много информация нито много места със специалисти.Ходихме в държавна болница и нито обстановката нито отношението на лекарите беше каквото очаквах.След като ми връчиха списък с изследвания започнахме.Спермограма на мъжа ми оказа се перфектна,аз пуснах хормони и се оказах с много високи стойности на пролактин.Започнохме лечение,но то не ми влияеше добре и месеци наред нямаше ефект.Тогава приятелка ми препоръча да направя консултация с д-р Емилова и да направя курс на гладолечение така и направих.Реших си проблема с пролактина за месец глад и до ден днешен ми е норма..И така тогава се успокоихме като се смяташе че проблема е решен и спряхме с други изследвания зачакахме да стане бебе по нормалният начин.Но уви пак не ставаше, успокоявах се, че не е дошъл момента все още.
В един момент започнах да ходя на различни лекари, все някой близък ми препоръчваше и аз изгубих доста време в лутане да намеря точният лекар,на който да вярвам и да направя всичко необходимо за да имаме бебе,но дълго време не случи така.Попадах на много лекари някои от тях не добре запознати с репродуктивни проблеми, друг само гледаше да ни вземе парите и нищо. След като набавихме всички необходими изследвания подадохме документи във ФАР и зачакахме,но аз още нямах лекаря на който да се доверя.Не исках да правя първият си опит при човек който само ни гледа в ръцете за пари.
Докато изчаквахме заповедта от фонда се записахме при Лекаря, за който още при първата среща с него разбрах че това е моят лекар. И до днес му имам доверие.Направихме първият неуспешен опит после пак чакане на новата заповед и така минаха трите опита от ФАР.Аз вадех много малко яйцеклетки със стимулация и след това направихме още два опита като събирахме яйцеклетки на естествен цикъл пак нищо.Между опитите правихме всякъкви изследвания-генетични,имунологични,лапароскопия,преди почти всеки опит биопсия,но имплантация не се получаваше.След четвъртият опит решихме с нашия лекар да минем на донорска програма. Кандидатствахме и бяхме одобрени към програма за частично финансиране към Софийска община.
Доста бързо ни намериха донор, с помощта на който имахме хубави бластоцисти 5 броя. Първият опит имах малък успех-биохимична бременност и леко бяхме обнадеждени. При вторят опит имаше повече успех ,но за съжаление само до 9-та седмица, защото ембриона спря да се развива.След голямото щастие за кратко последва аборт и голямо разочаровани и страх за по нататъчните опити,защото няма да се откажем докато не успеем да имаме бебе.Беше останало още едно ембрионче, но не стигна до трансфер.
Имаме надежда и вярваме,че ще успеем.
С благодарност към донора, дарил частица от себе си , споделяме, че каузата е успешна! Елена и Любомир вече се радват на своят син Стефан!
