Честити да са Емма и Давид
„Искам да бъда майка, искам да зачена дете и в уюта на нашия дом да се чува звънкият смях на едно същество, заобиколено от любов и страст, така, както Господ е отредил, но не мога!
… Искам да изненадам родителите си с внуче и да кажа на семейството ми и на приятелите ми добрата новина. Искам живота ми да се промени за един ден, но не може!
… Искам да подготвя стаята за моето бебе и моята къща да бъде безопасно място за него, искам и да купувам от тези очарователни, меки и мънички бебешки дрешки и да пазарувам в тези приказни магазини за бебета, но не мога!
… Искам да се напъвам, да чувствам болката а след нея да чуя дългоочаквания плач и най-накрая да изпитам това чудо на раждането, но не мога!…
Гледам мъжа си със сълзи в очите ми и се чудя какъв е плана на Господ за нас и защо трябва да минем през всичко това. …
Вярвам, че нашата зведичка – донор е някъде там и с малко помощ е възможно да се роди нашето Ангелче! И грижите ни ще бъдат за него!“
Това е една малка част от писмото на Таня и Иван към нас с молба за помощ миналата година.
Днес ние викаме силно:
– Ти, Таня си МАМА! Вие сте Родители! Не на едно, а на ДВЕ слънца! Ето това отредил Бог за вас!
Честити да са Емма (2740) и Давид (3120) ! Благословени!
Скъпи приятели, със сълзи на очи споделяме с вас ОЩЕ едно семейство, на което всички заедно сбъднахме мечтата!
Благодарности на Ангелчето – донор, на д-р Персенска от МБАЛ Надежда и на всички лекари помогнали да се родят две мечтани български деца!
Честито на всички, които ни помагат!