Гери, Жоро и бебе Боримир
Пиша ви това писмо с НАДЕЖДА.
Не се срамувам от съдбата си и за това мога спокойно да ви разкажа моята история. Не съм сигурна дали изобщо ще публикувате писмото ми и още повече дали изобщо ще започнете кампания за събирането на парички за инвитро с донорска яйцеклетка за нашето семейство, но повярвайте във вас е моята последна надежда…
Аз -Гери и приятелят ми – Жоро, с който сме задно вече от 15 години, започнахме опитите си за дете в далечната 2006 година. Тогава аз бях на 32, а той на 28. След две години неуспешни опити по естествен път – аз забременях. Радостта ни беше неописуемо голяма, но уви само за 9 седмици… Всичко приключи със спонтанен аборт, с нечовешки болки и едно малко ембрионче отделило се от мен и по някаква ирония на съдбата „изпишкано“ от мен в малко легенче в болницата. Не ни стигаше шока от това ами и след като вече стана ясно, че явно има някакъв проблем се оказа, че и двамата с моя мъж се нуждаем от специализирана помощ. Тръгнахме по пътеките на ин витро процедурите и така в лутане от кабинет на кабинет и съсредоточени в стриктно спазване на диети и пиене на хранителни добавки, в дългия път Господ се смили над нас. Ние сме семейство, което винаги е искало да има поне две, а ако е писано и повече деца. Не страдам от предразсъдъците и поради тази причина решихме да продължим с опитите си. Две години след това, аз забременях отново, … но и този път уви само за около 10 седмици – отново аборт, и отново сълзи и терзания.
Последва още една биохимична бременност година и половина след това. След още две години последваха и три неуспешни инвитро опита. Вече с изчерпан резерв и в комбинация с лоша спермограма единствената ни надежда е последен опит с донорска яйцеклетка, докато все още показателите на лигавицата ми са подходящи за износването на едно здраво бебе…
За жалост средствата ни вече са толкова ограничени след последните ни опити инвитро, че единствената ни надежда е във вас.
Надявам се да дадете последен шанс на една двойка да сбъдне мечтата си за по-голямо семейство и подарим грижата и любовта си на поне две български деца.
Все още търсим за Гери и Жоро добро сърце – донор на яйцеклетки.
Благодарим за подкрепата в благотворителния базар. Благодарим на дамата донор на яйцеклетки, без която нямаше да е възможна мечтата. Благодарим на екипа на МБАЛ „Надежда“ и д-р Цветков.