С огромно щастие искаме да ви запознаем с Георги!
Първото бебе на каузата ни за 2024 година се роди днес, 03.01.2024! На мама Хриси и тате Ганчо помогнахме заедно с една от вълшебните жени на каузата ни и с помощта на всички вас, чрез благотворителния базар. Нека е здрав, благословен и расте щастлив Георги!
Благодарим на д-р Георги Стаменов и екипа на МБАЛ Надежда за още една мечта, която сбъднахме заедно.
Специални благодарности и дълбок поклон от нас пред майчицата, която дари частица от себе си с нас, за да сбъднем и тази мечта.
“Здравейте!
Пишат ви Христина и Ганчо от град Карнобат.
Нашата история започна през 2004г. с една красива, луда и много голяма любов, която продължава и до днес.
Най-естественото продължение на любовта ни, наша мечта и копнеж, беше да си имаме бебе.
Минаха няколко години, а бременност не се получаваше. Тръгнахме по близки лекари и след куп изследвания, отговора им беше : Млади сте, успокойте се и нещата ще се случат!
Наши приятели ни насочиха в клиника в София, при репродуктивни специалисти. Отидохме, направиха ни изследвания и тогава дойде шока… Бяхме с мъжки фактор, а аз на 33 години бях с изчерпан яйчников резерв. Тогава лекаря каза, че без ин витро няма да ни се получат нещата.
При първата процедура трудно реагирах на стимулацията, даже до трансфер не стигнахме, и 4-те ембриончета бяха с фрагментации.
Последва нов път – смених лекаря и клиниката. В новата клиника, доктора каза, че нещата при нас не са чак толкова зле. Последва 1 година в пиене на доста витамини и хранителни добавки за да си подобрим малко стойностите.
Втория опит пак беше труден, от 7 яйцеклетки останаха 2 ембриончета, резултата на 12 ден от трансфера беше Чхг – 41,след това започна да пада…
Започнахме трети опит. Не искахме да се отказваме, вярвахме, че ще успеем. Смених клиниката отново.
Започнахме при един, после се наложи втори лекар, цветни снимки, хормони, няколко опита на естествен цикъл за да можем да съберем и замразим яйцеклетки. Резултата отново беше плачевен, нищо не излезе от спонтанните цикли и при трети опит пак не стигнах до трансфер…
Все още не се бяхме отказали. Вярвахме, че и при нас ще изгрее слънце.
И тогава се запознахме с настоящият ни Доктор, той ни предложи няколко варианта за действие. Избрахме да направим опит по донорска програма. Стартирахме процедурата, всичко мина добре, на 10 ти ден Чхг – 251,на 12 ти ден Чхг – 480,на 14 ти ден Чхг – 1225…По-щастливи от нас нямаше, докато не прокървих ужасно много и фатално… Но надеждата ни не угасваше, имахме още замразени ембриончета по програмата. Последваха още два трансфера, резултат – биохимична, Чхг с много ниски стойности… И тогава след последния тест се сринах… , по цял ден плачех, изпаднах в депресия, не контактувах с никого. Не се обадих и за коментар в клиниката… Нямаше как да продължим напред, нямахме повече сили – финансови, психически и физически. Нямаше и кой да ни подаде ръка да ни подкрепи.
Намерих начин да изляза от депресията и да се взема в ръце, не можех да продължавам да живея така. Започнах много да работя, отново да се срещам с приятели, върнах се към народните танци и другото ми любимо хоби книгите и цветята.
От тогава минаха почти две години, трудни години, защото само любовта и вярата между нас, ни крепеше. И всеки ден си повтарях: И при нас някой ден, ще се случи чудо, Бог е милостив.
Адмирации за Вас „Майки за Донорството“, за жестовете, които правите за двойки като нас да сбъднат най-съкровените си мечти!
Бъдете здрави и благословени!”
Приятели, това е следващото семейство, на което ще се опитаме върнем Надеждата и да достигнем до успешно раждане на мечтаното бебе. Разбира се без вашата помощ няма да успеем. Чрез благотворителният базар и добро ангелче донор на яйцеклетки. Да им помогнем заедно!
Хриси и Ганчо вече не са сами.
Средствата, които събирахме /5000 лв./ за ин витро процедура са събрани! Сега очакваме добро сърце 
на дама, която да дари яйцеклетки, за да стартираме процедурата. Вярваме, че и този път ще успеем! 
Благодарим за подкрепата на всички приятели на каузата!
Коледната приказка на Хриси и Ганчо започва!
