Красимира и Стоян

Красимира и Стоян

След  15 години единство и борба, днес те имат нужда от подкрепата на всички нас, от мъжка съпричастност, шанс и вяра, с която да закрепят надеждата и любовта си.
Едно семейство, което мечтае за дете, за пакости и грижи. За безсънни нощи, но не от отрицателен тест за бременност, а от колики, растеж на зъбче, късен филм , тинейджърска любов.  Семейството – едно от всички.  Прочетете историята на двойка номер 16.

„Ние сме Красимира и Стоян Янкови от град Бургас.  Аз съм на 37, а мъжа ми на 45, семейство сме повече от  15 години. Всеки ден благодаря на Господ, че ме срещна с този човек с огромно сърце. Безрезервната подкрепа, която получавам от него през всичките тези години, ми дава сили да продължавам да се надявам, че ще станем родители.
Една година след брака ни аз забременях по естествен път, но в края на третия месец направих спонтанен аборт. Продължихме да правим опити две години, но така и не се получи. През 2004 г. посетихме специализирана клиника по ин витро. Направихме редица изследвания и първата инсеминация, която беше неуспешна. Последваха нови изследвания както за мен, така и за съпруга ми. При него установиха проблем с репродуктивния материал, а при мен автоимунно заболяване на щитовидната жлеза – Тиреоидит на Хашимото. Лекарите препоръчаха да направим ин витро оплождане. Двата опита бяха неуспешни, но вярата и надеждата, че един ден ще станем родители не ни напусна. И чудото се случи – третият ин витро опит беше успешен, бях бременна. Всичко вървеше добре до четвъртия месец. При консултация се установи, че плодът няма сърдечна дейност и не се развива.
Целият ми свят се срути и нямах сили да продължа. Остана болката и хилядите въпроси – Защо? Какво се случи отново? И отговори не намирах…
Благодарение на подкрепата от съпруга ми и семейството ми успях да продължа напред. Последва четвърти опит, който беше … неуспешен.  Препоръката на лекуващия ни лекар беше – донор на сперматозоиди.  Не искаме да се отказваме от желаното дете, щом все още имаме шанс. Надявам се да откликнете на призива ни за помощ. Благодаря Ви Хора, че Ви има и сте съпричастни с хората като нас.”

qnkovi[:]

Сподели тази публикация

Start typing and press Enter to search

Shopping Cart