Любов и Надежда
Живеех близо до репродуктивна клиника. От там идеята за донорството ми влезе в главата. Когато дойде време вече да отговарям на всички нужни изисквания говорих с моя акушер-гинеколог (д-р А. Къстев), който много се зарадва и ме насочи директно към „Майки за Донорството“.
Още като тийнейджърка дарих кръв и в мен се загнезди желанието да помагам по този начин. Да даря яйцеклетки винаги ми се е струвало много нормален и човешки акт. Като жена, която всеки месец губи толкова много яйцеклетки, които претърпяват обратно развитие и просто изчезват за да се отдели само една, направо ми се струва прахосничество – нещо толкова малко а толкова ценно, което може да се сподели и да промени нечий живот.
Като по-млада нямах никаква представа какво представлява самата подготовка, но никога не съм се страхувала от никакъв вид манипулации и бях готова да следвам стриктно каквото трябва. В последствие с борбата за собственото ми дете, много четене и интересуване разбрах за стимулацията и пункцията нужни за даряване, бях сравнително наясно с това какво ще следва. Това за момент не ме е отказвало, истината е, че целият процес е бърз и лесен.
Първият път, в който дарих всичко ми беше интересно, любопитно, стриктно си записвах какво трябва да правя, слушах внимателно на прегледите, исках да знам дали мога да направя нещо повече за успехът на процедурата. Ако съм била нервна е било от добро, от вълнение на всичко, което предстои. Самата стимулация а след това и пункцията минаха леко и лесно. Имам огромно доверие в екипът, който провежда всичко. С второто ми даряване вече нямах никакви притеснения, знаех какво да правя и всичко мина някак неусетно. Нямам притеснения и за следващите си дарявания.
Мога да кажа, че бях сравнително реалистична в представите си какво следва. Дамите от „Майки за Донорство“ също бяха неотлъчно до мен във всичко, отговаряха на всичките ми въпроси и ме подготвяха за всяка следваща стъпка, така че бях добре подготвена за процеса. Може би не бях подготвена единствено за огромната емоция, която ме обхвана, особено в деня на пункцията. Останах изненадана от прилива на чувства след пункцията, знаейки, че там някъде семейството реципиенти трепетно очакват новини и всичко, което им предстои. Беше уникално преживяване
Когато разказвам за донорството всичко зависи от човека, с когото разговарям. Добрите и сърдечни хора са впечатлени, горди с мен, любопитни и като цяло щастливи и подкрепящи ме напълно. Други хора, може би по-себични и егоистични, мислят единствено за това през какъв дискомфорт съм минала, как те никога не биха си причинили всичко това за някой друг, и понякога дори ме съдят и ми се карат как може да правя такива неща, особено пък без да получа нищо насреща. Такива хора не даряват. Важното е, че първите са много повече.
На семействата, които им е нужна частица от хора като мен за да имат дете бих им препоръчала няколко неща: да не се отказват за нищо на света, да не мислят черногледо а напротив, да са абсолютни оптимисти, защото това влияе на тялото, на бебчето, на цялата манипулация. Също, да не слушат кой какво им казва, защото безумни мнения за донорството има всякакви, наскоро четох коментари по темата и не знаех да се ядосвам ли или да плача. Нека слушат сърцата си, нека бъдат позитивни и да се подкрепят максимално един друг. Нека имат търпение – всичко хубаво идва с времето, а времето колкото и тежко и безмилостно дълго да ни се струва понякога, с всеки нов ден ни учи на нови неща, особено на такива, които един ден ще са от голяма полза в родителството.
Не мога да кажа, че аз се чувствам различна, по-специална или по-важна от всяка друга жена. Но да знам, че може да съм помогнала с нещо мъничко за да може двама души да бъдат по-щастливи, ме изпълва с любов и емоция, която мога да сравня единствено с емоцията, която изпитах когато родих своето дете. Всяка майка вероятно би разбрала точно какво имам предвид, защото чувството е толкова невероятно, че трудно би се описало с думи.
На жените, които се колебаят дали да станат донори бих им казала, че няма нищо сложно или страшно в даряването на яйцеклетки. Всичко отнема общо само няколко прегледа, а целият процес само общо около месец. След това всичко се връща по старо му. Процедурите се следят от големите специалисти, донорите са под прекрасно наблюдение и контрол. Нито инжекциите са страшни, нито пункцията. Страшен е само страхът. А Страхът не е по-силен от Любовта и Надеждата. Заслужава си, всяка стъпка си заслужава абсолютно и напълно. Ако имате колебания и въпроси, звъннете на фондация Майки за донорството, говорете, обсъдете. Донорството е анонимно, безвъзмездно, правим го изцяло от любов и за любов. Заслужава си.
Деянна
Фондация „Майки за донорството“ изказва своята благодарност и се прекланяме пред човечността на всички донори на репродуктивен материал!
Повече от 50 000 семейства в България се нуждаят от помощ на донор за да имат дете. Сред причините са преборено онкозаболяване; генетичен проблем; изчерпана функция на яйчниците; животоспасяващи манипулации с отстраняване на яйчници или оперативни интервенции които са повлияли върху яйчниковия резерв. Всички семейства чакат своя донор в рамките между 6 месеца и 1 година, а понякога и повече.
Донори могат да бъдат жени, които вече имат поне едно родено дете, здрави са и покриват медицинските критерии за донорство. Хиляди семейства се нуждаят от дарена частица обич за да изпитват щастието да имат рожба.
В рубриката „Донорите разказват“ ви запознаваме с част от дарителите на фондация „Майки за донорството“, които вече подариха шанс на някои от тези семейства. Всички разкази и дати на публикация са съобразени с конфиденциалността при донорството, самото даряване е анонимно.
Ако искате и вие да помогнете свържете се с нас на mothers.donation@gmail.com и/или телефон +359888721010 Вики Димитрова; +359878712128 Мариела Куртева. Ще ви разкажем как се случва донорството – законово и медицински.
Част от историите за борбата на българските семейства може да прочетете тук: https://www.maikizadonorstvo.com/finansirani-semeistva/