Моята история – от загубата до това да даря надежда

Преди всичко стояха две загуби.
Имах зад гърба си два спонтанни аборта, като последният беше през февруари 2023 г. Причините така и не се изясниха. Останаха въпросите, тишината и празнотата, с които у дома трябваше да се научим да живеем. Беше ни много трудно. В един момент решихме да спрем да мислим в тази посока – да дадем почивка на сърцата си и на надеждата си.
Лятото на 2023 г. усетих, че имам нужда от промяна. Смених работната си среда. И точно когато започвах нов етап, разбрах, че отново съм бременна. Надеждата се върна…, но за кратко. Последва трети спонтанен аборт.

Тогава една моя колежка ми сподели тежката история на нейна близка приятелка – жена, която след дълга борба е станала майка с помощта на фондация „Майки за донорството“. Тя ме свърза с тази жена, а тя – с фондацията. Получих час при д-р Стаменов през декември.

Първата ни среща с него беше на 08.12.2023 г.

А на 30.12.2024 г. държах детето си в ръце.

Съдба. 

Когато забременях успешно и всичко вървеше добре, сърцето ми отново беше свито до последно. Молех се всеки ден детето ни да бъде здраво. И точно в онези тихи моменти си дадох обещание – ако родя здраво дете, един ден ще даря яйцеклетки.
Ще помогна на друга жена и на едно семейство да изпитат същата радост, същото облекчение, същото чудо.

Решението беше осъзнато.

Да, имаше мигове на колебание. Мисли от рода на „Все пак това е част от мен“ или „Някъде ще има човек с моето ДНК“. Това са човешки въпроси. Но когато си минал през болката от чакането и несигурността, разбираш нещо много важно – донорството не е за генетиката. Донорството е за надеждата.

Аз знам колко е тежко да мечтаеш за дете и да не знаеш дали ще го имаш. За жените, които се нуждаят от донорска яйцеклетка, ние – донорите – сме тяхната възможност. Техният шанс. Тяхното чудо.

Процедурата премина леко и спокойно, точно по план. Бях в сигурни ръце при д-р Стаменов, а фондацията беше до мен през цялото време – с грижа, проследяване и подкрепа. Чувствах се защитена и уверена.

Емоционално преживяването беше по-дълбоко, отколкото си представях. Преди даряването имах кратки моменти на вътрешни въпроси. След даряването остана само едно усещане – тихо вътрешно удовлетворение. Спокойствие. Щастие. Смисъл.

Хората реагират различно, когато им разказвам. Някои се изненадват, други имат въпроси. Но когато осмислят целия процес – че помагаш на семейство да има дете – почти винаги реакцията е уважение. Защото в крайна сметка това е човечност.

На семействата, които чакат, бих казала: имайте вяра и търпение. Вяра, защото сте на правилното място. Търпение, защото колкото и да е трудно, нещата се случват в точния момент. Понякога пътят е дълъг, но чудесата идват.

А на жените, които се колебаят дали да станат донори, ще кажа: не се страхувайте. Помислете какъв герой можете да бъдете в нечий живот. Дори анонимни, вие ще обърнете света на едно семейство. Ще му дадете най-ценното – дете.

А това е дар, който остава завинаги. 

Аз получих своето чудо.

И избрах да бъда чудо за някого другиго.

С уважение,

Сем. Деневи

Фондация „Майки за донорството“ изказва своята благодарност и се прекланяме пред човечността на всички донори на репродуктивен материал!

В рубриката ни „Донорите разказват“, ви запознаваме с част от донорите на фондация „Майки за донорството“, които вече подариха шанс на български семейства. Всички разкази са съобразени със законовите изисквания при донорството.

Ако искате и вие да помогнете или имате въпроси,
 свържете се с нас на телефони

0888721010 – Виктория Димитрова;  0878712128 – Мариела Куртева

или  e-mail:  mothers.donation@gmail.com