Надя и Бари

Надя и Бари

Хората, които мечтаят за дете са много. Това са двойки, които съхранили любовта си ценят живота и искат да дадат своян океян от любов на едно малко човече, наричано дете, щастие. Да го отглеждат, възпитат и подарят бъдеще. Но… понякога тези хора имат нужда преди това някой да им подари частица живот, на тях. Запознайте се с още едно семейство, което се нуждае не само от частица живот, но и шепа Човечност.

Писмото им:

„Здравейте, Майки за донорството.

Да опиша емоция. Как?! Толкова са много …

Най-красивото и огромно за нас  – КОПНЕЖА  за рожба. Просто неописуемо. To e представата ни за щастието, а то – бъдещото ни щастие ни крепи. Вярваме в него. Някой ден ще го изпитаме и то ще остане винаги с нас  – ЩАСТИЕТО ДА БЪДЕМ РОДИТЕЛИ.

Но има и други некрасиви чувства, които за съжаление вече изпитахме – празнота, болка, безсилие след всеки неуспешен опит. ОТЧАЯНИЕТО. Самообвиненията, че не съм успяла, че съм негодна / биологично /  да бъда майка. После  трудното съвземане, волята, търпението и многото обещания помежду ни, че няма да се откажем и, че ще продължим борбата за дете.

Ние сме Надежда и Бахрам (Надя и Бари) и нашата история накратко е следната: Претърпяла съм две операции на ендометриозни кисти на яйчниците. Голяма част от тях е премахната. В последствие след направени хормонални и УЗ изследвания, лекарите поставиха диагнозата – изчерпан яйчников резерв. Шанса ни за дете – ин витро с донорска яйцеклетка. Не сме се колебали. Веднага подадохме документи. Знаехме, че няма да е лесно. Трудно се намира донор.

Зачакахме. Заделяхме средства. Измина една година и ни се обадиха от клиниката. Последваха трепети, вълнения, радост, очаквания, благодарности за дарения шанс, леката тревога от предстоящото. За съжаление опита беше неуспешен. Не мога да опиша как се почувствахме. Беше първия ни опит. И двамата знаехме, че няма да се откажем, ще продължим, обещахме си ЩАСТИЕ. Само трябваше да сме търпеливи. Даже сякаш желанието за дете ни даваше още повече сили. Как само си мечтаехме за него, тихично, безгласно, сякаш е нещо крехко и ако го изречем с думи магията ще изчезне. Пак подадохме документи и отново зачакахме. След още една година получихме още един шанс. Господи, има донор!

Има МАЙКА дарила за нас- нас непознатите за нея. Колкото и да благодарим за шанса думите не стигат. Тя бе нашата МАЙКА  – НАДЕЖДА. Уви и този път не бе писано. Не се стигна до трансфер. Двата 5- дневни ембриона не преживяха размразяването. Случвало се 10 на 100{74deb15c0b25106d4e0b5436753514cc0809d77a8dd5f2d74cfcf2ff5bd186b3} ни обясниха ембриолозите. Не можехме да повярваме, но се случи. Не искаме да се отчайваме и да се отказваме. С Божията воля и вашата подкрепа, с усилията на лекарите, заедно ще успеем.

С огромна признателност, че ви има МАЙКИ – НАДЕЖДИ: image001 и …

P.S. Оставям многоточие, защото знам, че продължение ще има – ще бъдем трима или четирима.”

Сподели тази публикация

Start typing and press Enter to search

Shopping Cart