Надя и Тодор и дъщеря им Рая
Здравейте!
Ние сме Надя и Тодор! Дългия, мъчителен и изпълнен с трудности път, който изминаваме неколкократно в силното си желание и стремеж да създадем нов живот, ни прави все по- силни и сплотени като семейство. От години се борим и имаме желание за свое дете и голямата ни мечта е да станем мама и тати. Заедно изградихме своя дом, в който липсва само детски смях и плач и скърцане на биберони.
През 2010г. след много опити забременях. След направен преглед при тогавашния ми гинеколог, той каза, че бебето няма сърдечна дейност и трябва в най-скоро време да направим аборт. Направихме всичко, което беше необходимо и след 6 месеца по негова препоръка започнахме отново опити за забременяване, но нищо не се случваше. Направихме три инсеминации, но и след тези процедури нямаше положителен резултат. Тогава той предложи ин-витро. Подадохме документи към „Фонд за Асистирана репродукция“ и започнахме да чакаме кога ще излезе одобрението. Междувременно си записах час за преглед в друга болница. След известно време ми се обадиха от ФАР,че сме одобрени и отидохме да вземем заповедта. След прегледа при новия лекар се установи, че вследствие на направения аборт се е получило срастване и инсеминациите са били безполезни. Започнахме да „събираме” известно време яйцеклетки, част от тях бяха замразени, по-късно при оплождането им ембрионите не успяха да се развият след третия ден. При тези резултати лекарката ни предложи да се включим в донорската програма. Междувременно бяхме се решили на още един опит. След направената пункция се извадиха четири яйцеклетки, от които се оплодиха три и ми беше направен трансфер. На 14-ия ден отново нямаше положителен резултат. Мнението на лекарката беше, че е безсмислено да продължаваме с опитите и да си изчакаме реда по донорската програма. Така благодарение на нейния изключителен професионализъм и отговорност към своите пациенти втория трансфер вървеше добре: бях бременна с близнаци. След първият месец загубих едното бебе. Остана само едно. По-късно при едно от имунологичните изследвания разбрах, че някои показатели не са добре, а при такива стойности ще настъпи раждане. Въпреки това никой не ме посъветва да постъпя в болница. В края на 6-ти месец поради недобро следене от страна на наблюдаващата бременността ми лекарка, получих леко кървене и ме приеха в болницата с 4 см. разкритие. Бебето се роди по естествен начин – 1480кг. и 51см., но не можа да издържи дори и една нощ…
Поредната ин-витро процедура преди месец след беше неуспешна. Днес с натрупана болка, но и вяра продължаваме да имаме една мечта. Мечтата да си имаме поне едно усмихнато, палаво и мъничко същество което да запълва домът ни и да ни прави много щастливи като едно семейство с детски смях.
Средствата за Надя и Тодор са събрани. Намерихме дама – донор на яйцеклетки и стартирахме ин витро процедура. Вторият трансфер е успешен – Надя и Тодор се радват на своята дъщеричка Рая!
