Пътят на чудото

За донорството научих от социалните мрежи.  Преди това не предполагах, че съществува такъв вид донорство. И след като разбрах за нуждата от донори , веднага си зададох въпроса“ Аз мога ли да помогна? „. Обсъдих го с близките си,  и бързо стигнах до решението. Първата ми мисъл беше, че просто отиваш и ти взимат яйцеклетка.

Истината е, че не съм го мислила толкова. Просто се оставих в ръцете на специалистите и  хората с опит .  Те знаят кое, кога и как трябва да се случи. Процедурата мина бързо и леко.

Всички, на които разказвам са положително настроени, любопитни са относно процедурата, не липсват и обичайните въпроси относно хипотетична сватба между брат и сестра. J

На семействата ще пожелая да имат търпение, вяра и да не губят надежда. Пътят на чудото при някои хора е по-дълъг и трънлив, но то все пак идва, случва се.

Чувствам се … J  Може би като това да станеш родител – има огромна доза щастие, но и много притеснения и молитви. Не минава ден без да се помоля всичко да бъде наред, едно семейство да сбъдне своята мечта, една майчица  най-накрая да прегърне своята рожба.

На всички, които се колебаят дали станат донори ще кажа първо, че не е страшно и сложно. Аз, жената с фобия от игли, която дори не пие хапчета за глава, се справих прекрасно.

И второ – имате шанс да подарите живот. Не просто да помогнете да се роди дете, а да подарите живот на едни непознати хора, които от години копнеят и се борят за този живот. Не го изпускайте.  За нас реално е нищо, за тях е всичко.

Росица