Подарявате мечта!

Научих за донорството за първи път при самото основаване на Фондация Майки за донорство. Тогава една жена в форум за бременност и раждане сподели новината и това силно привлече вниманието ми.

Стори ми се невероятна възможност да помогна на някого да прегърне мечтата си за дете. Бях на 20 години, когато лекарите ми казаха, че ако искам да имам деца, трябва да действам веднага – иначе може никога да не стана майка. Дълго живеех с тази мисъл.

А по-късно, когато вече държах рожбата си в прегръдките си, не можех да си представя какво се крие в душите на жените, които нямат този шанс и мечтата им остава недостижима.

Минаха години, докато се върна в България и успея да се свържа с Майки за донорство – тогава вече знаех, че съм готова да го направя.

Още преди да предприема стъпката, бях разпитала друг донор.

След това се свързах с Вики и Мариелка – те ми обясниха много подробно всичко: от предварителните изследвания, през всяка стъпка от процеса, до самата процедура и възстановяването. Бях информирана изчерпателно и нямаше изненади по пътя.

Процедурата премина изключително бързо, леко и спокойно.

Въпреки че бях проучила и знаех какво да очаквам, останах приятно изненадана колко добре се чувствах след пункцията и колко естествено премина всичко.

Повечето хора реагират с уважение и възхищение към донорството. Малка част се учудват и ме питат защо съм го направила – но това само дава повод да обясня смисъла и доброто зад това решение.

• Какво бихте казали на семействата, които чакат своя шанс?

Не се отказвайте. Вярвайте – и ще се случи.

Мечтите са, за да се сбъдват. Нужно е само малко доброта, една протегната ръка и чудото идва в точния момент – нито секунда по-рано, нито по-късно.

Около вас има толкова добри хора, за които дори и не подозирате.

• Какво е усещането да бъдеш дарител?

Напоследък дори забравям, че съм станала донор. Може би защото, когато правиш добро, не го правиш, за да го носиш като медал или да чакаш благодарност – просто го оставяш зад себе си и продължаваш напред.

Но в моментите, когато си припомням, се надявам, че съм вдъхнала надежда, сила, смисъл. Че някой се е усмихнал. Че може би съм помогнала за нечие най-голямо щастие.

Чувството да си дарител носи спокойна вътрешна удовлетвореност и тиха радост.

То е знанието, че си подал ръка в момент, в който някой е имал нужда – и че от това може да се роди нов живот, нова мечта, ново семейство.

• Какво бихте казали на жените, които се колебаят да станат донори?

Не се страхувайте. Процедурата е лека, тялото се възстановява бързо и на всяка крачка има подкрепа. Вики и Мариелка са до вас постоянно – денят започва с “Как си днес?” и завършва с “Лека нощ, утре пак ще се чуем.”

Но най-важното е друго – подарявате мечта. Оставяте след себе си смисъл, светлина и надежда.

Ако в сърцето ви пламне дори мъничка искра желание – следвайте я. Там някъде вече ви чакат семейства, които мечтаят точно за вас.

И ще призная едно – единственото, за което съжалявам, е че не го направих по-рано.

Ива

Фондация „Майки за донорството“ изказва своята благодарност и се прекланяме пред човечността на всички донори на репродуктивен материал!

В рубриката ни „Донорите разказват“, ви запознаваме с част от донорите на фондация „Майки за донорството“, които вече подариха шанс на български семейства. Всички разкази са съобразени със законовите изисквания при донорството.

Ако искате и вие да помогнете или имате въпроси,
 свържете се с нас на телефони

0888721010 – Виктория Димитрова;  0878712128 – Мариела Куртева

или  e-mail:  mothers.donation@gmail.com