Полина и Божидар
„Здравейте на всички.
Ние сме Полина и Божидар от София.
Запознахме се преди 15 години и от тогава живеем заедно. Унесени в работа и старание да постигнем финансова стабилност за семейството ни, детето беше част от живота ни, която ще се случи някога напред във времето. Дори заминахме за чужбина за да се устроим по-добре и вече създадем деца.В странство можеш да намериш работа, можеш да се устроиш, но, ако нямаш деца и имаш нужда от медицинска помощ за да ги имаш, то там не е твоето място. Опитахме с лекари там, опитахме и по местни програми. С времето разбрахме, че само България може да ни даде детето, за което вече мечтаехме. Нещата не се случваха и, очевидно имаше причина, с която местните лекари 4 години не можеха да се справят. Върнахме се в България. Ходенето по мъките продължи. Въпреки всичко имахме надежда, че тук, в нашата родина се връщаме за да останем, създадем и отгледаме децата си. Записахме се в първата клиника, която ни прие веднага.(Тогава още не знаехме, че това всъщност не е толкова добре.) Стартирахме.
Направиха ни някакви изследвания, почакахме 2-3 месеца, през които аз пиех по около 15 медикамента и същинската стимулация започна след още няколко месеца. На един от прегледите по случайно изпуснати думи от лекаря разбрах,че нещо не е наред с щитовидната ми жлеза. Точно казано хормона TSH ми се беше покачил на 48.8. Това означава не работеща щитовидна жлеза. Но, преди стимулацията ми аз бях с резултат на TSH 5.3
Впоследствие разбрах,че поради недоглеждане от страна на лекаря бяха започнали стимулация при TSH 5.3, която траеше цели 17 дни! Оказа се, че са блокирали жлезата ми с хиперстимулация.
Всичко плащахме сами, до последната стотинка. Ежедневно за какво ли не пари се даваха. И, вместо да спрат всичко, те решиха да продължим, макар в последствие след консултация с други специалисти и много четене, разбрах, че и да се стигне до пункция за изваждане на и оплождане на яйцеклетки е неправилно, защото при от случаите при бременност плода ще е с малформации и всякакви увреждания. В крайна сметка на финалната процедура имах „уж“ замразени два ембриона (по техни думи) и хиляди пари похарчени на вятъра. Доверихме се. Признавам си. Не мога да си простя. Още повече,че и много други семейства са така съсипани като нашето. Безсърдечно.
Преместихме се в друга клиника. Там и дума не обелиха за ин витро преди да сложим в ред тялото ми. Ендокринолога беше потресен. Започнахме лечение, което ще бъде дълго. И най-важното за да имаме дете – нуждаем се от донорска яйцеклетка.
Днес, преминали през добро и лошо, загубили времето назад в планове и мечти, които се изпариха за миг, ако искаме мечтата ни за дете да стане реалност съдбата трябва да ни срещне с доброто сърце на някоя майчица. Новото начало ни върна надеждата. Сега отново се усмихваме и вярваме в добротата у хората и…, надяваме се да си имаме едно мъничко човече, което да дарим с любов.“
В помощ на Поли и Божи се включи и младото семейство Миневи, които дариха 700 лв. за да се доближат още по-близо до тяхната най-съкровена мечта.
Средствата за Полина и Божидар са събрани. Намерихме дама – донор на яйцеклетки и стартирахме процедурата. Семейството има ембриони и все още прави опити.