Правите най-доброто, на което сте способни

Как реших да стана донор?  Много лесно. Обсъдих го с партньора ми, той ме подкрепи. И зачаках да му дойде времето. Пост в една социална мрежа ме хвана за гърлото и си казах, че моментът е дошъл.
Аз съм убедена, че донорството е изключително хуманен акт. Много съжалявам, че все още в обществото ни не се говори достатъчно за това. Дали ще е на орган или клетка, хората сякаш нарочно избягват темата от страх или с надеждата на тях да не им се налага да са пряко или косвено въвлечени в донорска ситуация.
Процедурата ми премина много леко, бързо, без излишно чакане. Много добре координирано, на всяка стъпка или етап имах подкрепата на момичетата от фондацията. Обясняваха, разказваха, бяха на линия постоянно. Достатъчно гъвкави, за да се съобразят с плановете ми, но и със стройна дисциплина.

Различното от представата беше точно тази организираност, много положително ме изненада.

Когато разказвам за донорството хората реагират различно. Много от близките ми са положително настроени, казват, че съм герой (ох, как го намразих това определение). Не съм. Обикновен човек съм, който иска да помогне, с каквото може. Други твърдят – че нямало да могат да го направят от угризения, че “си дават детето”.
Какво дете, за Бога?!? Това е една клетка! Както епителните, които губим ежедневно. Клетка, която, неоплодена, загива всеки месец, така или иначе. Клетка, която може да е отговорът на молитвите на някое семейство.

На семействата ще кажа кураж! И говорете, колкото и тежка да е темата. Кажете на Вселената, ако трябва, че ви трябва донор. И ще го намерите!

Какво е усещането да си дарител на нов живот ли? Ами много е приятно. Сякаш си сбъднатата мечта на някого, когото не познаваш.

На жените , които се колебаят да станат донори ще кажа:
– Почакайте, докато сте готови, и вече няма да има и следа от колебание. Само увереност, че правите най-доброто, на което сте способни!

Ася