Шанс на друга жена да чуе думата “мамо”

Откъде чухте за донорството на яйцеклетки?

Колкото и тривиално да е, разбрах от социалните мрежи. Беше някак неизбежно, защото аз минах през пътя на инвитрото, но за щастие Господ беше милостив, нямахме сериозни проблеми и имахме успех още от първия път.

Как решихте да станете донор?

Още преди да стана майка обичах да купувам неща от базарите в полза на двойки, за които събираха пари за донорска процедура. Въпреки да знаех, че това е просто капка в морето и коледните свещи, които последно взех, едва ли ще помогнат на всички нуждаещи се… просто исках да вярвам и се надявах, че много хора като мен ще добавят своята “капка”, за да може заедно да създадем “морето на надеждата”.

Желанието ми да стана донор дойде още преди да родя. Докато чаках за своята първа пункция бях в компанията на няколко жени, за които за съжаление тази процедура беше поредната… още помня очите им. Мисля, че никога няма да ги забравя, защото в онзи ден аз не знаех какво ми предстои, бях леко напрегната от неизвестното, а те бяха минали през тава сигурно десетки пъти, молейки се да извадят поне една качествена яйцеклетка. Стояха спокойни и някак … примирени с тежката си съдба, но борещи се! Когато чух от доктор Стаменов “браво, чудесна работа, имаш 12 яйцеклетки” … след първоначалния прилив на адреналин и радост се запитах, а дали някоя от онези жени има своята чакана едничка? Няколко дни по-късно си казах, че един ден аз ще стана донор.

Какво си представяхте, че е донорството преди да започне?

Като жена, минала през процедурата инвитро, знаех идеално какво ме очаква. Стимулацията, хормоните, медикаментите, прегледите.. нищо не ми беше чуждо и нищо не ме плашеше. Преживях го веднъж за своята рожба и хубавите моменти надделяваха, защо да не го направя още веднъж, за да дам шанс на друга жена да чуе думата “мамо”!

Как премина процедурата?

Ако трябва да съм честна не мога да пропусна дискомфорта, който аз си причиних, взимайки някакво нелепо разхлабително, за да освободя бързо натрупано напрежение. Но нищо от това не ме кара да съжалявам, защото всичко дойде на мястото си. Какво да кажа за жените, които се чувстват добре, имат страхотен плосък корем и правят дълги разходки в този момент … обаче не държат детска ръчичка?

Какво беше различно от представата?

Различното този път беше, че сега се борих за чуждото щастие. Аз вече знаех какво е да тупти друго сърчице под твоето и да те гледат две ококорени очи, казвайки ти, че за тях ти си целия свят. На моя роднина откриха проблем и единствения ѝ шанс за дете е, чрез донорска яйцеклетка. Това съвсем затвърди решението ми и някак приех донорството за своя кауза, защото ако мога да вдъхновя поне още няколко жени да дарят, един ден и тя ще гушка рожба.

Как реагират хората, когато разказвате за донорството?

Разнообразно и полюсно. Не са много хората, с които съм говорила за това, защото живея в малък град, където модерната репродуктивна медицина е някак все още неопозната и едва ли не страшна. Има хора, които смятат, че да родиш инвитро е все едно раждаш чуждо дете, а ако ти се наложи подобно нещо е порок, недостатък и трябва да се криеш и едва ли не да се срамуваш от това. Аз не се срамувам, напротив, гордея се със себе си! Всяка жена, минала по този път ще ме разбере.

Какво ще кажете на семействата, които чакат дълго време хора като теб за да имат деца?

Търпение, силна вяра и никога да не се отказват. Чудото ще се случи в правилния момент, защото аз вярвам, че няма случайни неща. Някъде там е точно тяхната жена-ангел, която ще им подари шанса да станат родители!

Какво е усещането да си дарител на нов живот?

Някак си вече гледам на обикновените неволи по по-различен начин. Знам, че няма нещо, което да не може да се разреши, животът за мен има по-висш смисъл и той е да бъдем добри един с друг и да раждаме и възпитаваме децата си така, че един ден и те да правят добро.

Какво ще кажете на жените , които се колебаят да станат донори?

Не се колебайте- четете, информирайте се и не вярвайте на митовете, че дарявайки ще изчерпате своя резерв от яйцеклетки или пък, че дарявате собственото си дете.

Вие давате частичка /клетка/ от себе си, която така или иначе организма ви изхвърля всеки месец. Вземайки решението да я дарите на друга жена, тя е тази която ще се “грижи” за нея. Вашата клетка ще живее в нейния организъм, ще се “храни” от нея, за да се сбъдне чудото и да се роди дете! Ако повече хора имаха информираността и знаеха, че не е страшно щяха да дарят, което да помогне на България да се измъкне от дъното в класациите за донорство и трансплантации. Всеки има правото да стане родител, да държи рожба и да я отгледа с любов. Повече от убедена съм, че тези семейства, които с години опитват и минават през какви ли не мъки, за да имат дете, ще са прекрасни родители.

Моля се на Господ от някоя от моите дарени клетчици да се роди бебе и да осмисли живота на нечие семейство.

Ани

Фондация „Майки за донорството“ изказва своята благодарност и се прекланяме пред човечността на всички донори на репродуктивен материал!

В рубриката „Донорите разказват“ ви запознаваме с част от дарителите на фондация „Майки за донорството“, които вече подариха шанс на български семейства. Всички разкази са съобразени със законовите изисквания при донорството.
Ако искате и вие да помогнете свържете се с нас на телефони

+359888721010 – Вики Димитрова; +359878712128 – Мариела Куртева

или e-mail: mothers.donation@gmail.com