Шанс за чудо
Преди няколко години, докато аз самата минавах по трудния път към майчинството, се озовах в една болнична стая с едно прекрасно момиче, което чакаше трансфер на ембриони от донорски яйцеклетки. На вид момичето нямаше и 30 години и аз не можех да си представя как е възможна такава несправедливост. Тя ми разказа тогава за чакането, за надеждите, за молитвите и за огромната липса на донорски яйцеклетки, която изправя хиляди семейства пред единствената възможност да очакват с месеци и години да получат шанса да имат свое дете.
Тогава, докато нея я отвеждаха за трансфер, а аз чаках за първата си пункция, дадох обещание пред себе си и пред Бог, че ако един ден успея да стана майка, ще направя всичко възможно да дам шанс и на друга жена да изпита радостта от положителния тест, от бременността и от майчинството. За съжаление към онзи момент законодателството не позволяваше донорство над определена възраст и шансовете ми да стана донор бяха много малки.
Няколко години и един успешен инвитро опит по – късно, моя много близка приятелка ми сподели, че единствения й шанс да стане майка, е чрез донорски яйцеклетки. Оказа се, че и законодателството се е сменило междувременно и вече няма ограничение във възрастта. Тогава й казах, че бих и дала дори моите на мига и бих направила всичко, за да сбъдна мечтите и.
Няколко месеца по-късно Бог й прати „Майки за донорство“. Аз получих възможността да изпълня обещанието си, като едновременно с това дам шанс на две жени да станат майки и да сбъднат мечтата си. За мен процедурата не беше новост, вече бях минала по същия път и знаех точно какво да очаквам – нямах никакви притеснения.
При всяка възможност казвам на моите познати за донорството. За съжаление все повече двойки чакат донори, а информацията се оказва недостатъчна. Много мои познати, които не се е налагало да търсят помощ при зачеването, изобщо не са наясно как и кога можеш да станеш донор, колко огромна е нуждата от донори и колко всъщност е лесно да подариш надежда. Много от тях се страхуват от процедурата, други не са разбрали, че вече няма възрастово ограничение, други още чакат тяхното чудо, за да дарят чудо на свой ред.
На тези жени, които се колебаят да станат донори – спомнете си родилната зала, първия плач, първата усмивка, първото гукане и първото „Обичам те, мамо“. Дайте шанса и на друга жена да изживее своето чудо.
Биляна
*Биляна осъществи така нареченото „предимство“ и помогна както на приятелката си като и скъси времето за чакане на донор, така и на реалния си непознат за нея рецепиент.