Спомнете си детската ръчичка

• От къде чухте за донорството на яйцеклетки?

За донорството на яйцеклетки знам от приятели, които имаха нужда от помощ и дарител преди повече от пет години.

• Как решихте да станете донор?

Това човек трябва да го реши в сърцето си. Аз реших малко след като родих момченцето си и си помислих каква щастливка съм, че го имам.

• Какво си представяхте, че е донорството преди да започне?

Не съм си представяла нищо. Просто видях Вики и Мариелка и спокойствието в гласа им, когато се видяхме за пръв път и си казах, че ще ги оставя да ме водят, пък дано всичко свърши с бебешки плач и дълго чакано МАМО, а аз ще съм си същата, няма да се лиша от нищо.

• Как премина процедурата?

Абсолютно нормално се чувствах по време на стимулацията. Самата процедура е кратка, под пълна упойка. Следващите 3-4 дни усещах леко подуване, но бях  много развълнувана и изпълнена с надежда, че съм успяла да помогна на някой, който е чакал с месеци и по-често с години да види две чертички.

• Какво беше различното от представата?

Нямаше нещо, което да е било неочаквано. Момичетата ми бяха обяснили всичко, което мога да очаквам физически. Емоциите обаче ме изненадаха, грижата от всички, прекрасното отношение и топлите думи. Това е незаменимо!!!

• Как реагират хората, когато разказвате за донорството?

Всеки реагира различно. Повечето са положителните настроения. Често съм чувала, че “ аз не бих могла“, но никой открито не ме е критикувал за това мое решение. За съжаление съм виждала и апатични хора, които дори избягват да изкажат мнение или това просто не ги интересува.

• Какво ще кажете на семействата, които чакат дълго време хора като теб, за да имат деца?

Ще им кажа, че чакането си заслужава. Че майките сме сила и сме готови да помагаме. Че най-важното е в сърцето си да вярват, че чудото ще се случи. Някой сигурно ще си каже “ Да, то е лесно да го кажеш, но е трудно да се изпълни“. ВЯРВАЙТЕ. Аз чаках дълго…и се случи…и нито за миг не съм се съмнявала, че ще се случи.

• Какво е усещането да си дарител на нов живот?

Усещане за смисленост, пълноценност и удовлетворение от съществуването си. Успял си да направиш нещо за някой друг, което го е направило щастлив!

• Какво ще кажете на жените, които се колебаят да станат донори?

Бих ги помолила да си спомнят първия път, когато са усетили бебенцето в корема си да рита. Първият път, когато са гушнали новородените си рожби.
Да си спомнят как плачеш от щастие, как една ръчичка стиска пръста ти и търси само теб. Как мирише косичката на най-милото ти същество и колко нежна е кожата му. И сега да си представят болката на една жена, която чува, че това няма да се случи, ако не получи донорска яйцеклетка!!!

Ивелина

Благодарности и аплодисменти!
В рубриката „Донорите разказват“ ви запознаваме с част от дарителите на фондация „Майки за донорството“,  които вече подариха с частица от себе си шанс на семейства.