Светът има нужда от повече добри сърца
Реших да стана донор на яйцеклетки, вдъхновена от историята на моя приятелка, която имаше нужда от донорска яйцеклетка. Започнах да чета информация за това, колко много млади жени имат проблем с репродуктивността си и си представих, каква радост е да гушнеш детето си след тежки битки и дълго чакане.
За самата фондация разбрах от историята на моята приятелка, която беше публикувала, чрез фондацията историята си. Така се обадих на „Майки за донорство” и момичетата там бяха много любезни да ми обяснят какво трябва да направя за да се включа и какво ще представлява целият процес по даряване.
Представях си донорството като акт, който се състои в това да отида да си даря яйцеклетките в подходящия момент. Различното от това, което си представях беше, че трябваше да се стимулира организма, чрез хормони, но това не ме отказа. Беше ми обяснено на дълго и широко, че стимулацията е моментна и, че няма дългосрочни последици за организма. Не се изпитва никакъв дискомфорт по време на целия процес, грижите и информацията от страна на прекрасните жени, които се занимават с това ме предразположиха толкова много, че ми се доиска да се занимавам и аз с това.
Когато споделих с най – близките си за желанието ми да стана донор, някои от тях ме подкрепиха и се възхищаваха на смелостта ми, други останаха резервирани, поради липсата им на информираност.
Искам да кажа на семействата, които дълго чакат хора, като мен да им помогнат да имат най – хубавото, да имат търпение и да вярват в добротата на хората, защото, когато вярваш, нещата се случват. Понякога по –бавно, понякога по- бързо, но резултатът е вълшебен.
Усещането да си дарител на живот е скъпоценно, кара ме да съм горда със себе си и си мисля за момента, в който някъде, някое бебе ще изплаче и с него ще потекат сълзите от радост на дълго чакалите го мама и тате!
Искам да кажа на жените, които се колебаят да станат донори, че в самата процедура няма нищо страшно, а напротив чувствата, които поражда това дело са невероятни. Даже хората покрай мен, започнаха да ми правят комплименти, че лицето ми грее и че съм се рахубавила, дори тези, които не знаеха, че ще ставам донор. В крайна сметка, душата ми беше щастлива от това, което ми предстои да направя и от там идваше светлотата и красотата в погледа и излъчването ми. Мисля си, че в днешно време светът има нужда точно от това, от повече добри сърца, които да зарадват тъжните сърца.
Паолина