Сияна, Светослава и Иван

Светослава и Иван са щастливи родители на Сияна. Имат и ембриони.

Всичко, което искаме да кажем, е събрано в мълчанието ни.
Прочетете сами:
„Ние сме сем.Стойкови, заедно сме от 2012г. като се познаваме доста преди това. Срещнахме се на една зряла възраст, когато и двамата знаехме какво искаме от живота, а именно семейство и деца! Станахме семейство, но за съжаление година след година се нижеха, а така желаното бебе не идваше. Все си казвахме: “явно все още не е момента”, “нека Бог да реши кога да дойде” и така се уповавахме на силни молитви към Бог и дълбока надежда той да чуе молбите ни! Ние сме силно вярващи и много религиозни, затова и изчакахме толкова дълго време преди да потърсим лекарска помощ и мнение на специалистите! 6 години след опити по естествен път решихме да посетим клиника, където да проверим и разберем каква е причината за безплодието ни! Оказа се, че яйчниковия ми резерв е почти изчерпан на 31 годишна възраст, въпреки това започнах опити, стимулация, ин витро процедури… дълъг път, който извървяхме рамо до рамо със съпруга ми. Знаехме и силно вярвахме, че чудото за нас ще се случи съвсем скоро и така и стана!

През април 2019г. беше първият ден на Великден, когато направих поредната инвитро процедура и тя беше успешна! Чувството?!

Чувството беше завладявашо и неописуемо, все едно си спечелил най-голямата си награда! 8 години, който бяхме прекарали в очакване бяха на път да се материализират в лицето на нашето бебче! Всичко беше толкова магическо и прекрасно! И така в очакване на малкото човече имах една прекрасна бременност, щастлива, обичана и обичаща!

Той се появи на 03.01.2020г , всичко вървеше по план, толкова бяхме щастливи, влюбени и не стъпвахме по земята от щастие, просто летяхме!

Това беше!

Той се появи!

Нашата сбъдната мечта!

Ние вече имахме всичко и това всичко се сместваше в ръцете ни!

Но само след 7 месеца забелязахме, че нещо с първородния ни син не беше наред! Започна се ходене по лекари, дълго и мъчително за нас, стигнахме до лекари в чужбина, защото тук в България не намирахме отговори!

Така през септември 2020г. чух най- страшното нещо, което една майка може да чуе: “детето няма да живее дълго”, още по-лошото беше, че трябваше да го препредам на съпругът ми (най- отдадения и любящ баща на света). Трябваше да му кажа, че рожбата с която го бях дарила едва преди 8 месеца няма да бъде дълго в прегръдките му! Тогава невроложката ни предложи да оставим детето в дом за деца с увреждания- бяхме категорични, че ще го гледаме каквото и да ни коства това!

Така и стана, гледахме го с голяма любов и надежда!

Откриха му рядко генетично заболяване, което се оказа, че е наследил от мен и баща му! Всичко покрай лечението и изследвания в Германия, Турция и Щатите бяха финансирани от семейството ни.

Не след дълго той почина!

Сега, когато ви пиша моята история са минали само 2 месеца от както сме без него и сме на никъде.

Празни, ограбени две души, които имаха всичко и изгубиха всичко, две души, които имат само любовта и надеждата да сбъднат отново мечтата си.

След направени консултации с генетици вероятността да имаме следващо дете с такова заболяване е 25% затова трябва много добре да премислим възможностите, защото вече нашата мечта не е просто да имаме дете, а да имаме едно здраво дете! Моят яйчников резерв продължава да намалява и качеството на яйцеклетките, затова генетиците препочват за нас да бъде направена инвитро процедура по възможност с донорска яйцеклетка.

Сега ще си кажете защо те? Защо точно те да получат финансиране?!

Защото ние сега имаме нужда не само от финансова подкрепа, а да знаем, че сте тук, че има някой на който му пука за нас и нашата тежка житейска съдба.
Да знаем, че ако дори и държавата не ни подкрепи като институция- вие хората ще

го направите и просто да знаем, че някой е съпричастен с нас.

Дайте ни шанс да прегърнем новата си рожба и запълним празнотата. Болката по загубеното ни детенце никога няма да отмине, но новия живот ще даде смисъл да продължим живота ни.

Върнете ни вярата и просто ни подайте ръка.

Искаме да знаем, че не сме сами.

С обич:

Светослава и Иван Стойкови“

Това е писмото на сем. Стойкови до фондация „Майки за донорството“.

Приятели на каузата ни, обръщаме се отново към вас с молба за помощ към Светослава и Иван, на които ще опитаме да сбъднем мечтата. Отново отправяме апел към жените, вече майки – чрез донорство на яйцеклетки някоя от вас може да помогне на нашите семейства досега (вижте в сайта ни), както и на семейство Стойкови.
Всеки, които иска да помогне нека ни пише.
Средства за ин витро процедурата на сем. Стойкови може дарите като си вземете нещо от нещата публикувани на фейсбук страницата ни или, чрез директни дарения по банковата сметка: IBAN: BG50UNCR70001523142155

BIG: UNCRBGSF, Уникредит Булбанк, фондация „Майки за донорството“

Вярваме, че заедно отново ще успеем.

Средствата за Светослава и Иван са събрани.

Общата дарена и преведена сума за Светослава и Иван е 8842 лв.

Благодарим на всички дарители!

Продължаваме да търсим дама, която да дари яйцеклетки за да има семейството шанс за ин витро процедура и бебе.

Ако искате да дарите яйцеклетки за да помогнем на Светослава и Иван ни пишете или се обадете.