КЛИНИКИТЕ ДА НЕ ПРЕКАЛЯВАТ С ЦЕНИТЕ НА ИН ВИТРОТО

Няколко промени в Наредбата за асистирана репродукция предвижда здравно министерство. Целта им е да се стимулира донорството на яйцеклетки, както и жени в ранна менопауза да получат шанс за майчинство. За това отдавна се бори Фондация „Майки за донорството“. Как реално ще се отразят промените, кой дарява у нас, как и какво отчитат ин витро центровете, попитахме председателя й Мариела Куртева.

– Г-жо Куртева, какво мислите за заложените от министерството промени?

– През 2014г. в Изпълнителна Агенция по трансплантация /ИАТ/ стартирахме обсъждане на промени на Наредба 28/2007г. Участваха водещи репродуктивни клиники от цялата страна и представители на неправителствени организации, както и ние от „Майки за донорството“.
Изключително добре преминаха обсъжданията и се пое по пътя на промените. Признавам си, че на моменти губихме търпение, но ето, че Министерството на здравеопазването най-накрая ще финализира промените. Те обхващат отчетност, промени в срокове на изследвания, някои изрични наименования, които преди липсваха, както и изрични забрани и описанията им и други, така също и възрастта на донор на яйцеклетки.
Реално се увеличава възрастта с една година и, макар да се коментира като малък скок, промяната ще се отрази изключително добре на желаещите да имат детенце, които се нуждаят от донорска яйцеклетка.
За да бъде една жена донор тя трябва да има поне едно родено дете, съгласно нормативната уредба. В България желаните и планувани деца се раждат най-вече от жени на около 30 – 32 години и е съвсем нормално след възстановителния период да пожелаят да бъдат донори, а по-високата възраст ще им даде това право. Да дариш донорска яйцеклетка е изключително хуманен акт и ние като организация, считаме, че изискването да е вече майка кандидат-донора е задължително условие и от емоционална гледна точка.
Надяваме се, всъщност знам, че ще има повече желаещи да дарят шанс да се роди нов живот.

– Имате ли статистика, колко са донорите на яйцеклетки у нас на година?
– Всяка клиники изготвя ежемесечни и годишни справки към ИАТ, а те от своя страна обработват данните. Някои от тях са конфиденциални, а други достъпни. При статистиката за самите клиники и ИАТ, всъщност е не толкова важно колко точно са донорите, а донорските процедури. Това е така, защото един и същ донор може да дари 2 пъти в една година или три години по веднъж всяка. Друго специфично е, че често двойка има замразени ембриони, но поради заболяване или други причини не се преминава към трансферирането им. Така яйцеклетките са в статистиката на замразените ембриони. Ред неща има, които правят трудно разбираеми статистиките. Те самите изискват и финансов ресурс за създаването на програми за да бъдат добре структурирани.
Все пак, ако трябва да дадем числа, то можем да кажем, че фондация „Майки за донорството“ е потърсена от над 2000 човека. По наши данни нуждаещите се са между 50 000 – 70 000. Нямаме данните на всички клиники, както и хората, които все още не знаят дали се нуждаят от донорска яйцеклетка.

– Какъв е профилът на жените даряващи яйцеклетки – възраст, социално положение, мотиви?
– Донорите жени са Майки. Дами, щастливи от родителството и знаещи, че това е най-голямото богатство в живота. Те са професионалисти – икономисти, хора на изкуството, медицински лица, адвокати, търговски представители, бизнес дами, учители, спортисти и още куп професии – не мога да изброя всички. Изключителни хора, които успяват да съчетаят за 12/13 дни майчинството, работата и семейните ангажименти с донорството. Някои от тях пътуват по 300-400 км по няколко пъти през тези 12 дни.
Мотивът – имат деца. Това казват всички кратко и ясно. Достатъчен мотив. Можеше да нямат. Можеше да имат те нужда. Щом могат ще помогнат, защото знаят какво е да имаш.

– Какво е положението със донорството на сперматозоиди?

– Донорството на сперматозоиди е също толкова нужно и толкова трудно в България. При мъжете няма изискване да имат вече деца, както и възрастова горна граница. Много клиники, обаче внасят семенна течност от чужбина /което е разрешено/ и така не работят в посока донорство. Излиза по евтино и по-нетрудоемко да се внасят сперматозоиди, отколкото да се работи тук в посока на донорството от българския мъж.

Наистина, ние като фондация споделяме често колко е трудно да апелираме непрекъснато за донорство както от мъже, така и от жени. Необходими са много кампании, които са свързани със средства.

– Имате ли наблюдения до колко донорските банките са с проверен и сигурен генетичен материал? Трябва ли по-добре да се регулира този процес?
– Внесеният мъжки донорски материал по принцип има необходимите документи за изследвания. Ние не сме контролен орган за да знаем как и колко се спазва това. Фактът, че мога да си поръчам сламка със сперма внос от Дания, например, по интернет и да ми я доставят вкъщи по куриер, честно казано ме плаши.
Що се отнася до яйцеклетките това е невъзможно, а като цяло ИАТ е органа, който изисква от клиниките да правят всички изследвания на кандидат-донорите, съгласно същата Наредба 28, която е повод за разговора ни. Там са написани и изброени задължителните и необходими изследвания, които включват и генетика.
Добър контрол на спазването на Наредбата е достатъчен.
– Има ли смисъл да се разреши финансовото стимулиране за донорството на сперматозоиди и яйцеклетки?

– Имаше държави, в които беше разрешено и настана огромен отлив, обратно на очакванията. Хората се присмиваха на тези, които го правеха, защото знаеха, че е срещу пари. Обществото агресира.
Донорството като акт е жест на благородство, на хуманност. Думата се свързва с дарение, не със заплащане. Всяка облага срещу такова дарение автоматично го прави не дарение, а покупко-продажба. Има държави, в които подпомагат кампании за популяризиране, но не се приема за нормално заплащането. Допустимо е обезщетение за направени разходи на донора по време на процедурата, съгласно Наредба 28. Едно такова обезщетение за мен е скрито „заплащане“, ако достигне суми над 1500 лева.
Не вярвам да има донор, който да вземе пари за яйцеклетките си, ако знае, че тези пари ще се вземат от семейството, което трепетно чака своя шанс. Няма нужда да казвам, че, ако някой го направи, то в него няма нищо човешко. И в клиниката, защото тя ще бъде посредник.
– Какви са наблюденията ви за успеваемостта на българските ин витро центрове?
– На първо място искам да отбележа,че съм твърдо против на всеки ъгъл да има кабинет или клиника по репродуктивна медицина. Поради многото пациенти в тази област и болестта на века в страната ни и не само тук, мисля, че масово започна да се злоупотребява с кой може и кой не да практикува този вид медицина. Не виждам нищо лошо в това с регламенти и стандарти да се регулират и да има само няколко големи клиники със супер модерна апаратура и утвърдени специалисти, гарантиращи получаването на адекватна и професионална помощ.
Считам, че в България имаме изключително добри специалисти в областта на репродуктивната медицина. Отличават се ин витро центрове на световно ниво като комбинация от професионализъм, състрадателност в отношенията с пациентите, като и материално и техническо оборудване. Успеваемостта е висока, но за съжаление хората, които се нуждаят от такива специалисти са прекалено много.
Като организация винаги обръщаме внимание на цените и апелираме да не се прекалява с ценообразуването на ин витро услугите. Имаме данни за ин витро с донорска яйцеклетка, струващо 6000 лева, но и за ин витро струващо 12 000-18 000 лева. Разликата е необоснована, още повече, че самата държава е определила за нормално 5000 лева за ин витро без донорска яйцеклетка, финансирано от Център за Асистирана репродукция.
При ин витрото без донорска яйцеклетка се стимулира пациента с медикаменти, при ин витрото с донорска яйцеклетка се стимулира донора. Завишение от 1000-1500 лева е нормално, с оглед на повечето заболявания, които има един рецепиент на донорска яйцеклетка. Не повече.
Хората трябва да имат възможност за повече шансове, за да успеят и отгледат спокойно желаното дете. За съжаление едно бебе на семейство с репродуктивни проблеми, понякога достига „цена“ от порядъка на 30-40 000 и повече хиляди лева.

– Не мислите ли, че е време резултатите на всеки център да бъдат публични, няма ли това да подобри качеството им на работа?

– И в момента клиниките се стараят да дават максимално много информация. Проблемът не е в липсата на такава, а в достоверността.
Мисля, че клиниките трябва да положат повече усилия към работата с пациентите като отношение. Все още българският пациент, които има нужда от помощ за да има дете е притиснат в ъгъла – буквално. Той е в ръцете на лекарите, зависим от него, а скъпите процедури правят трудна смяната на лекар и клиника. Считам, че, ако пациентите държат малко повече на правата си ще получат по-добро отношение и ще бъдат по-уверени в успеха към мечтаното дете.
Когато отиваме на зъболекар и не сме доволни ние просто си записваме час за друг и това ни струва 1 преглед или пломба повече. С ин витрото не е така и, ако не сме доволни и искаме промяна, това ще струва хиляди левове. Така клиниките или определени медицински лица в тях могат да си позволяват да нарушават етичните правила и права на пациентите.
По-добро качество в посока обслужване и отношение е посоката, към която трябва да се стремят, ако искат да бъдат конкурентноспособни.

Пожелавам си да се вслушват повече в хората, пациентите и организации като нас.
Пожелавам си и повече донори, за да се раждат и отглеждат желани бебета в България.

Източник: https://clinica.bg