Тук всичко е в нашите ръце

В живота си човек трябва и понякога да дава, а не само да очаква.

Аз дадох онази малка частица от себе си, която за някой ще бъде ВСИЧКО.

Благословена съм да имам две прекрасни дечица.
Сега след като ми се случи всичко това, стоя, прегърнала децата си, със сърце пълно с любов към тях и си давам сметка, колко жени вечер заспиват с молитвите някоя майка да се реши, да събере смелост да стане донор.
Да даде шанс и на нея да изпита това щастие. И малко ми е тъжно. Тъжно ми е, защото тук даряваме едни клетки, които или ще бъдат шанс за нов живот или просто така ще умрат в нас.

Когато чуеш “донор” звучи малко стресиращо в първия момент, но не и точно в това донорство.

Всички чуваме колко много жени се нуждаят от помощ и без донорска яйцеклетка никога няма да имат шанс да станат майки. Чуваме, но си остава просто така, не се замисляме да го направим. Едва, когато се случи на някой близък, тогава се решаваме на подобна крачка.

Така беше и при мен, признавам си. Когато най-близката ми приятелка  ми сподели, че това е нейният шанс да има детенце, аз просто казах “Ще даря!” Казах го и повече никога не се замислих за това. При първа възможност се свързах с фондацията и организирахме час за преглед. И стартирахме. Без мислене, без чудене. Дори за първи път не исках нито да чета, нито да знам при кой какво и как. Исках просто да го направя. И всичко мина безпроблемно. Дори за миг не изпитах болка.

Преминала вече през това, искам да призова всяка една майка да го направи.

Ние сме шанса на семействата за детенце. Без мен и Вас, те никога няма да гушнат своето щастие.

Има ситуации и събития в живота, които гледаме с мъка на сърцето и, пред които сме безсилни. И си казваме “Ако можех нещо да направя, да променя…” Но тук всичко е в нашите ръце.

Това е една от онези ситуации, в които можем да помогнем, в които ще дадем шанс за живот.

Не е страшно, не е сложно. Иска се само малко смелост и много любов!

 Ивелина