Истински човешко е

Случайно  във фейсбук попаднах на историята на една двойка на фондация „Майки за донорството“, която се нуждаше от помощ. Не ги познавам, но всичко, което бяха преминали по пътя за да станат родители ме накара да проуча как точно стоят нещата.
Понеже знам, колко много двойки с репродуктивни проблеми има, се реших. Исках да подаря част от себе си на хора, които се борят с години за да прегърнат свое дете!
Имах някакви общи штрихи за донорството в главата си, но се запознах подробно преди да пристъпя към тази крачка.
Процедурата премина абсолютно без никакви оплаквания-никакви неразположения. Аз съм треньор на групови тренировки, не съм отлагала нито една тренировка, чувствах  се много добре.
За физическото изпълнение – нищо не ми е било различно от представата – бях проучила всичко. От емоционална гледна точка, че не знаеш реципиента, но в последствие премислих, че това е нещо много интимно и трябва наистина да е така.

Хората реагират положително. Възхищават се… Жалкото е обаче, че никой не чух да каже – ‘Много е хубаво и аз ще го направя!’
За съжаление сме чужди, за чуждите несполуки. (в никакъв случай не бих го нарекла нещастие, защото това не е присъда-всичко се нарежда един ден!)

На семействата, които чакат дълго време хора като мен за да имат деца ще кажа да са силни, да имат търпение, всичко с времето си! Господ дава в точния момент! Ако не е било досега, Той ги е пазил от друго, по-лошо… Всичко ще бъде…

Не смятам, че съм нещо особено и не го чувствам като подвиг. По-скоро го изживях като мое задължение. Аз чаках 5 години, за да имам своя син, за мен беше дълг и чест да мога да помогна.

На жените , които се колебаят да станат донори ще кажа – да не мислят. Струва си – истински човешко е, а сме позабравили какво е да си ЧОВЕК.

Вили