Избрана да помогне
- Откъде чухте за донорството на яйцеклетки?
Преди години моя приятелка го повдигна в личен разговор и в последствие се запознах по-подробно с темата. В публичното пространство не се говори много за донорство, а трябва.
- Как решихте да станете донор?
Основно ме подтикна емпатията и любовта към близки хора, подплатени от желанието ми да помогна, макар и индиректно. Категорично не мога да приема несправедливостта в това изключителни хора, да не могат да имат и възпитат свое поколение.
- Какво си представяхте, че е донорството преди да започне?
Нямах никакви очаквания. Бях преработила в съзнанието си само психологическия аспект, останалото не ме притесняваше, защото срещу мен стояха професионалисти.
- Как премина процедурата?
Самата стимулация по никакъв начин не се отразяваше на нормалния ми начин на живот, като изключим че бях малко по-предпазлива към физически активности. След пункцията имаше известно неудобтсво, но минa неусетно, когато се фокусираш над резултата.
- Какво беше различно от представата?
Очаквах повече инжекции, стимулации, ограничения и странични ефекти, които нямаше.
- Как реагират хората, когато разказвате за донорството?
Различно. Но по-голяма част ме подкрепят и поздравяват за решението. Няколко близки ме посъветваха да дам гласност на решението си.
- Какво ще кажете на семействата, които чакат дълго време хора като теб за да имат деца?
Да не губят надежда, но в същото време да не се вглъбяват в идеята, за да не пропускат живота си. И най-вече да запазят фокуса върху отношенията си. Колкото и да сме недоволни от раздадените ни карти, накрая винаги се оказва, че всичко идва в точния момент.
- Какво е усещането да си дарител на нов живот?
Неповторимо е. Прекрасно. Кара те да се чувстваш една идея по-смислено, в този иначе толкова преходен свят.
- Какво ще кажете на жените , които се колебаят да станат донори?
Няма причина да не го направите. Самият факт, че се е появило в съзнанието Ви като мисъл е показателен, че сте избрана да помогнете.
Гери Т.